"Уврежданията на брахиалния плексус трябва да бъдат диагностицирани и лекувани възможно най-рано", заяви турският топ лекар в първо интервю за "Здравница". Лекцията на проф. Юджетюрк бе сред най-чаканите на Втората международна конференция, посветена на съвременните методи на лечение при нарушени функции на опорно-двигателния апарат. Събитието се проведе в Разград на 22 и 23 юли тази година. В рамките на форума проф. д-р Айдън Юджетюрк изнесе лекция „Проблемни ситуации и планиране на точния момент при акушерска пареза“.
- Проф. Юджетюрк, има ли стигма в Турция на децата с акушерска пареза. Напр. в България продължава да има, макар, че много млади майки са борбени и разбират проблема, и търсят намеса. Но има и "криещи" се родители.
- В Турция не се срещнах с подобен случай. Oсобено при започване на училище и по време на юношеството, търсенето на психологическата подкрепа е от полза. Сред моите пациенти има барабанисти. Има такива, които станаха доктори. Има шампиони по стрелба с лък, лека атлетика, параолимпийски плувци, шампиони по математика.
- Защо остава висок ръстът на родените с акушерска пареза? Как може още при раждането да се снижи това увреждане?
- Това може да стане възможно с обучение на семействата, лекарите и правителството. Бременните жени трябва да се проследяват внимателно с ултразвук и да се извършват всички необходими изследвания.
Трябва да се постигне консенсус върху рисковите фактори, които водят до увреждания на брахиалния плексус и те да бъдат взети под внимание. Необходимо е държавата и обществото да променят нагласата си към цезарово сечение и при необходимост да се избира като начин на родоразрешение. Екипна работа с акушер-гинеколозите също ще подпомогне за намаляване на случаите.
- През 1993г. първата операция на акушерска пареза в Турция е направена от Вас. 30 години по-късно, какви са новостите при хирургичното лечение на акушерска пареза?
- През последните три десетилетия развитието на медицината при лечението на парализата на горни крайници, възможностите и техниките за лечение напреднаха значително.
Днес лечението на тези пациенти се извършва рутинно в много страни, включително и в Турция.
През всичките тези години, най-много се развиха интервенции като възстановяване на нерв с присадка, нервни трансфери, контралатерален C7 нервен трансфер, и техника, която аз развих и най-често използвам - маркиране на мястото за възстановяване на нерв (NRSM) при възстановяване на нерв от край до край.
Развитието на анестезиологията и ЯМР увеличават нашите успехи. Разви се значението на функциите на ръката (от китката до пръстите). Все повече се приема, че акушерската парализа може да бъде излекувана.
- Имате ли поглед върху България- честотата на проявление, лечение, проследяване. Какви съвети бихте дали на родители и колеги?
- Нямам много наблюдения за честота на проявление в България. От пациентите, които идват при мен, знам, че се прилага лечение с войта и се губи време. Пациентите, които идват късно, за съжаление, губят шанс за възстановяване на нерви или се намаляват шансовете за успех при операцията. Уврежданията на брахиалния плексус трябва да бъдат диагностицирани и лекувани възможно най-рано. Времето за лечение е ограничено, особено когато пациентът се нуждае от реконструкция на нерв. Идеалното време е възстановяването да се направи през първите 6 месеца.
Има ли единно мнение кога трябва да се случи оперативната намеса- колкото по-рано, толкова по-добре, или когато хирургът прецени?
Има критични моменти, които трябва да се вземат под внимание и да не се закъснява. Например за операция на нерви периодът между 3- и 6-месечна възраст е идеален и в случаите, когато много се забави оперативната намеса, резултатите, които могат да се постигнат все още са спорни, но понякога е възможна.
- Какво включва интердисциплинарният екип и къде се "къса" най-често нишката?
-Мултидисциплинарният екип включва хирург, обучен по микрохирургия, физиотерапевт, рехабилитатор, анестезиолог, невролог, психиатър, психолог, медицинска сестра. Недостигът на висококвалифицирани специалисти хирурзи и физиотерапевти/рехабилитатори продължава да бъде голямо предизвикателство в страната ни, както и в световен мащаб. В Турция започнаха да се провеждат все повече специализирани обучения и това се отрази много положително на работата ни.
- Какво се случва с ученици/тийнеджърите с пареза, когато толкова късно се търси помощ от хирург?
В тийнейджърска възраст на лица с акушерска пареза се появяват проблеми като намаляване на функциите на ръката (в зависимост от това дали се правят достатъчни упражнения), проблеми при ежедневни дейности за обличане и събличане, психологически проблеми, срамежливост в социалните отношения, изоставане в спортната сфера (в зависимост от спорта). Поради асиметрия в гърдите на момичетата и асиметрия в дължината на ръкавите на сакото при момчетата, се срещат проблеми да не могат да носят това, което искат. При юношеската възраст се наблюдават и проблеми, произтичащи от бурния растеж и прекомерното качване на килограми. Препоръчваме да се наблюдава теглото на пациента, тъй като когато се натрупа прекомерно тегло, настъпва регресия на повдигането на ръката нагоре, защото тежестта на ръката се увеличава.
Всички пациенти, дори тези, излекувани без хирургична намеса за възстановяване на нервите, трябва да бъдат проследявани до зрелостта на скелета и трябва да се извършат вторични операции, ако има нужда и индикация.
- Имате поглед и върху други страни, къде проблемът с акушерската пареза е силно обгрижен?
- Финландия е най-добра в тази област.
- С какво помага сътрудничеството между хирург и пациентски организации като Фондация "За нашето бъдеще"?
- Много е важно сътрудничеството между специалисти и пациентски организации за правилното информиране на семействата.
И накрая, ако позволите, един личен въпрос: След претърпян инцидент в басейн, 14 пъти сте оперирали Вашия син и сте спасили крака му от ампутация. Бихте ли разказали малко повече за този момент, когато сте действал и като хирург, и като родител.
Инцидентът се случи през 1994г. Тогава синът ми беше на 8 години. По време на почивка в Анталия, попаднал във вакуумната система на детски басейн. Кракът му се е заклещил. Изваден е от водата след 3 минути. Аз тогава работех в Анкара и когато пристигнах в Анталия, бяха минали 11 часа от инцидента и кракът му беше в лошо състояние и подут. Веднага се подготвихме за операция и спасихме крака. Причината за налагането на толкова много операции беше това, че колегите ми бяха направили късно първата интервенция. Ако не беше толкова късно, нямаше да има толкова много операции. Претърпя 12 операции за две-три години след инцидента, а общо 14-15. Аз направих 10 от тях. В резултат на това все още по време на бягане има леко накуцване и малко липса на усещане в стъпалото, но продължава активно да спортува. През целия този период винаги сме били благодарни, че е жив и здрав.
- Какво е чувството баща да оперира собствения си син? Каква е разликата да оперирате собственото си дете и чуждо дете? Най-трудната за Вас операция ли беше?
- Ако някой друг беше направил безполезна операция или операция с недостатъчни качество и резултати, щях да се чувствам по-наранен. Вярвайки в собствените си знания и умения като хирург, нямах никакви затруднения.
За контакти:
Проф. д-р Айдън Юджетюрк
PROF. DR. AYDIN YÜCETÜRK
Истанбул, Турция
draydin.yuceturk@gmail.com
clinicbrachialplexus@gmail.com