Прочетено: 973 пъти |
Коментари: 0
По повод 24 юни - Рождество на Йоан Кръстител, познат повече като Еньовден, ви запознаваме с лечебните свойства на билката, както и с някои поверия, свързани с нея.
Обредно „метлиците“ се берат само на Еньовден, от стръковете се правят метли, с които се премита около огнището на дома против болести и зли сили.
В миналото с метличина се кадяла родилката при трудно раждане.
Казват още, че човек не се удря с метличина, защото ще му излезе ечемик на окото.
По нашите земи са познати 59 вида метличина, сред които най-популярна е синята/ полска/ метличина (Centaurea cyanus). Наричат я още синя билка, синя метла, синкавец, синок, дива метлица, жлъчка, клонка, кърска метла, табашка метла, полски синчец.
Има данни, че родината й е Сицилия. Разпространена е в Средиземноморието, част от Балканския полуостров и Средна Азия.
Лечебната билка съдържа центаурин, цианин, полиин, инулин, восъци, дъбилни, смолисти и слузни вещества, гликозида цикорин, тритерпентини, органични киселини, минерални соли, витамин С .
Тя действа пикочогонно и тонизиращо за тялото. Вътрешно се прилага при затруднено уриниране и кръв в урината, а външно- под формата на компреси при кожни обриви, циреи и др.
1 суп.л. от кошничките се залива с 500 мл. вряла вода, оставя се да изстине, и се приема 2-3 пъти дневно, преди хранене, съветва известният наш билкар Васил Канисков.
Добре е да се направи и спиртна тинктура: доза 2:10- лечебно растение към спирт/ ракия. Кисне 15-20 дни, приема се 15-20 капки в малко вода, преди хранене.
Външно отвара от билката се употребява при мазоли и брадавици.
Отвара от метличина се пие, още докато е зелена и сочна, при магарешка кашлица, задух, лошо храносмилане, възпаление на бъбреците, туберкулоза.
С отварата се правят лапи при кожни обриви, рани, промиват се очите при перде и наранявания, а със запарка плюс оцет се мие главата при пърхот и косопад.
При хемороиди се правят парни бани.
Сироп от черен бъз - без захар
