
В моето детство в кухнята ни винаги имаше индийско орехче. То присъстваше и като подправка – смляно и в малки количества към ястия, картофена салата, макарони, зеленчукови супи, сосове и кайма; така и с лечебна цел.
Индийското орехче, познато още като мускатово (Myristicafrag rans Houff.) има парлив вкус и специфичен аромат. Съдържа още мазнини, белтъчини, скорбяла, различни терпени и миристицин, който е отровен. То е ароматно и стимулиращо растение, което идва от Южна Индия, Шри Ланка, Индонезия и Малайския архипелаг. Използва се за подобряване вкуса на чая и млякото. В комбинация с мляко тонизира работата на сърцето и мозъка, използва се и за лечение на сексуална слабост. Ефикасно средство е при невъзможност да се задържа урината( изпускане), при диария, газове , при загуба на апетит и болести на черния дроб и далака. Действа стимулиращо за производство и отделяне на жлъчна течност от черния дроб. Има още разхлабително действие, предизвиква естествен сън.
Трябва да се използва само от възрастни и умерено, заради силното му действие, по 1 щипка на ден ( на върха на ножа).
В ястия с много зеленчуци и месо, по-бедно на мазнини се добавя по 1 щипка настъргано индийско орехче. То стимулира метаболизма, но да се използва с мярка, защото иначе се постига обратния ефект.
У нас то се препоръчва предимно в комбинация с други дроги, а стрито на прах в смес с мляко- при сърдечни проблеми.
Старата арабска медицина го използвала при затруднено уриниране, болки в далака, за укрепване на сърцето, стомаха и черния дроб и за подобряване на храносмилането. Повече внимание се отделяло на мускатовия цвят, като сок от него, капнат в носа премахвал обикновено и мигренозно главоболие, действал благотворно на сърцето. Полезен е при болезнени усещания в матката, парализи, парези (изкривявания) на лицето, стомашни язви. Спира белодробни, менструални и хемороидални кръвоизливи.
При безсъние се препоръчва чай от четвърт чаена лъжичка индийско орехче на прах, разбъркано в 1 кафена чашка вода.