Култът към розата е започнал още в древността. В древна Гърция цветето се свързвало с богинята на любовта Афродита - украсявали главите на невестите с венчета от рози, а брачното ложе - с венчелистчета. В Рим обожествяването й излязло от всякакви граници: обсипвали с розов цвят любовниците си, а гладиаторите мажели телата си с розово масло за сила.

Розата възплъщава милосърдие, милост, всеопрощение,божествена любов, мъченичество и победа. Светите отци я наричат „райско цвете” и я посвещават на Богородица. В исляма се твърди, че е произлязла от капката пот на Мохамед, а Карл Велики наредил да се отглежда в градините на всички манастири.

Като лечебно средство е известна повече от 5 хил. години. По времето на Хипократ препарати от нея  се използвали за лечение на трескави състояния, облекчаване на сърдечни болки, диария, болезнена или нередовна менструация, спазми, ускоряване на раждането. Още Хипократ предписвал лечение на белодробна туберкулоза със сладко от розов цвят (голямо количество), разказва Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения.

Авицена назначавал отвара от семената на растението за укрепване на венците и при болки в ушите, а свежите венчелистчета и розовата вода - за успокояване на главоболието. Изтисканият свеж сок  се използвал при зъбобол, язвички в устата, стомашни и чернодробни болести, като компрес - при очни заболявания.

У нас използването на розата – диворастяща или култивирана като лекарствено средство датира отпреди 16 век. Цветовете и плодчетата й се използвали за храна, като източници на витамини, ароматни и багрилни вещества, за приготвянето на чайове и народни препарати. Напр. местното население на о.Сахалин е  използвало плодовете на розата за храна още в края на ледниковия период.

Египтяните,  древните гърци (още от времето на Омир) и римляните употребявали розовота масло и розовата вода в медицината против главоболие, очни болести, туберкулоза, за балсамиране и мумифициране телата на покойниците.

Розовата вода (само тази, получена при дестилацията на розовото масло) има антисептично действие и помага при възпаление на очите, гингвит и амфодонтоза. В народната медицина тя се използва в комбинация или самостоятелно за подобряване състоянието при белодробни болести, вкл. и туберкулоза, както и при някои злокачествени заболявания, смята известният билкар Васил Канисков. Той препоръчва да се взема 3 пъти дневно по 1 суп.л. розова вода след хранене. Свежият розов цвят притежава запичащо, стягащо действие при стомашни разстройства и диария.

Има противовъзпалителен ефект при ангина и възпалени венци, като добре е да се правят запарки за гаргари и жабуркания.

Сухият розов цвят, както и венчелисчетата помагат за подобряване перисталтиката на червата, възпаление на стомаха, чревния тракт и дихателната система. Розовото масло има противовъзпалително и противобактериално действие при белодробни абцеси и гангрени. То действа също спазмолитично на бронхиалната мускулатура.

Рецепта 1
2-3 суп.л. ситно нарязани сухи венчелисчета се заливат с 2 ч.ч. вряла вода, изстива и тогава се прецежда. Дозата е за 1 ден при възрастни, а при деца- за 2 дни.

Рецепта 2
2 суп.л. венчелистчета се заливат с 500 мл. вряла вода, кисне 60 мин. и се прецежда. Пие се по 1 винена чашка преди ядене 4 пъти дневно.

Рецепта 3
За промивки и компреси при очни възпаления  5-10 гр. наситнени венчелистчета се накисват в 400 мл. вряла вода.

Рецепта 4
Ваните са особено освежителни, ако във водата се добави 1 шепа свежи или сушени венчелистчета. Престоява се около 15-20 мин. Действа особено ободряващо след напрегнат трудов ден.

Рецепта 5
В стъклен буркан се слагат свежи розови венчелистчета (добре е да се образува около 2 см слой), поръсва се с малко захар, пак се нареждат листенца, пак захар и така се редуват до напълването на съда. Затваря се и престоява 3-4 дни до разтварянето на захарта. След това се изтисква през тензух,загрява се до 70 С  и се сипва в стерилно шише. Разреден с вода, сиропът влияе нервоуспокояващо.

Рецепта 6: Как да си направим розов мед?
100 гр. свежи цветчета се кипват в 500 мл. вода, маха се от огъня, кисне  5 мин и се прецежда. Към получената течност се прибавя 800 гр. захар, разбърква се и се налива в шишета. Взема се по 1 ч.л. смес 3 пъти дневно при кашлица и пресипналост у децата, както и при нервна слабост, съветва Кети Иванова.