Какво е най-добре да ядем според сезона? Как да сте винаги в кондиция, добро настроение и отлично здраве? Защо е хубаво през различните сезони да се набляга на различни храни? Отговорите на тези и много други въпроси ще намерите в съвместното издание на „Труд” и „Радио Китай за чужбина” – „Здраве от Китай според сезона”.

Според представите на древните китайци човекът е в постоянна връзка с природата и всяка промяна неизбежно се отразява на физическото и психическото му състояние. Основните принципи в теорията и практиката на традиционната китайска медицина се базират именно на това хармонично взаимодействие.

Поддържането на здравето е много по-важно от самото лечение на болестите. Да се лекуват, след като са се появили, е все едно да се копае кладенец, когато ожаднеем.

Целта на настоящата книга е да запознае читателите с общите принципи на традиционната китайска медицина и да даде насоки за грижите за здравето през всеки сезон.

Книгата е разделена на две. В първия раздел, авторите обясняват основния принцип на действие на китайската медицина. От него ще научите какво представляват Ци – диханието на Вселената, Ин и Ян – двете сили едновременно противоположни и допълващи се, 12-те основни меридиани, какви са деветте типа организми. От втората част ще научите всичко за четирите годишни времена – какви са промените в природата, какви климатични фактори влияят, кои храни са подходящи и кои не, как най-добре да се грижите за тялото си. В книгата( с твърди корици и красиво оформена) ще намерите още готварски рецепти за различните сезони.
Със „Здраве от Китай според сезона” ще се докоснете до културата и философията на една мистична страна, до събрания през хилядолетията опит и практичните съвети за здравето.

За традиционната китайска медицина
От древни времена хората търсят начини как да съхранят здравето и да се справят с болестите. Именно това дава тласък за развитието на медицината. Навярно тя се е зародила с появата на човека и всяка цивилизация е развила свои теории за методите и принципите на лечение. Те били съобразени със средата, местните условия и начин на живот, но имали и много допирни точки, защото независимо от расата и националността, организмът на всеки човек е устроен по един и същи начин. Днес много от тези древни системи за здраве са забравени или се практикуват от ограничен кръг хора, защото официалната медицина е настроена скептично към тях. Но традиционната китайска медицина, която е една от тях, продължава да се прилага и в наши дни и е неделима част от здравната система в Китай.

Западноевропейската медицина до епохата на Възраждането
е била много по-близо до източната.

Тогавашните медици следвали универсалните закони в природата и не отделяли човека от нея. По-късно в западния начин на мислене се получил обрат. Постепенно се вкоренила представата, че човекът е независим от обкръжаващата го среда, появило се убеждението, че може да властва над природата, уверен, че е неуязвим и безсмъртен. Но, за съжаление, фактите доказват точно обратното. С развитието на технологиите, високия стандарт на живот и откъсването от природата непрекъснато се появяват нови, трудно лечими заболявания, западните учени все по-често попадат в задънена улица, а хората не знаят как да се грижат за здравето си.

Древните китайци вярвали, че съществуването им е тясно свързано с Вселената, където човекът се намира в центъра между небето, разположено отгоре, и земята – отдолу. Според техните представи нито едно същество или форма не би могло да съществува, без да си взаимодейства и да е във връзка със заобикалящата го среда. Това означава, че промените в природата неизбежно влияят на физиологическите функции и необичайните изменения в човешкото тяло. Например, през лятото кожните пори се отварят и се потим повече, докато през зимата е точно обратното. По този начин се поддържа нормална температура на тялото. Освен това пулсът, който е от съществено значение при поставянето на диагноза в китайската медицина, е различен през всеки сезон:

През пролетта пулсът е обтегнат, през лятото бурен,
през есента плаващ, а през зимата дълбок.

Лекарят по традиционна китайска медицина винаги отчита тези сезонни физиологични промени, когато разграничава нормалните състояния от нарушенията.

Влиянието на сезоните е важен фактор за появата на много заболявания. Например, респираторните инфекции и кървенето от носа
са често срещани през пролетта, топлинният удар и храносмилателните проблеми – през лятото, маларията и дизентерията през есента, а артритът и проблемите с дихателните пътища – през зимата.

За лекарите по традиционна китайска медицина влиянието на сезоните върху тялото е важен фактор при поставянето на диагнозата, избирането на лечението и дори при препоръките за превантивни мерки. Например, възрастните, които страдат от хронична кашлица, се чувстват добре през пролетта и лятото, но състоянието им се влошава през есента и зимата. Причина за това обикновено са отслабналите далак и бъбреци, затова се предписват затоплящи билки. Лекарите им препоръчват да вземат превантивни мерки през лятото, така че през зимата да е по-малко вероятно да се появи кашлица или тя ще е в по-лека форма. Студеният сезон е период, когато органите пестят енергия и натрупват сили за началото на новия годишен цикъл, който ще започне през пролетта. Затова традиционната китайска медицина съветва повече подхранващи и тонизиращи храни в снежните и мразовити дни.

Климатичните фактори също могат да се превърнат в причина за болестите, но само при екстремни промени или ако организмът е твърде слаб, за да им противостои. В традиционната китайска медицина болестотворни могат да са вятърът, студът, горещината, влагата, сухотата. На базата на различни симптоми лекарят идентифицира наличието им в тялото и изписва подходящите билки, за да ги “изгони”. Например, вероятна причина за обикновена настинка с главоболие, температура и налепи по гърлото е проникването на вятър и горещина в белите дробове. В този случай една от билките, която помага за отстраняването на симптомите, е орловият нокът.

Когато пристъпват към лечението или дават съвети за здравословен начин на живот, лекарите по китайска медицина винаги се съобразяват и с особеностите на района, където живее човекът. Хората в различните географски региони водят своеобразен начин на живот, имат специфични обичаи и традиции, които способстват за оформянето на някои особености на организма и предразположението му към определени заболявания. Например, в северозападните планински райони на Китай хората са с по-силен организъм и по-лесно се справят с болестите. Докато по югоизточното крайбрежие са по-слаби и податливи на кожни заболявания и сезонни инфекции.

Начинът на живот и социалната среда също са от съществено значение за здравето. Развитието на технологиите и обществото за съжаление създава нови здравословни проблеми, а стресът е неделима част от съвременния живот. Изискванията на работното място, грижите за дома и семейството, желанието за натрупване на материални блага и висок статус в обществото, финансовите и междуличностни проблеми постоянно създават напрежение. Комбинацията от тези фактори води до допълнително натоварване на съзнанието и духа и изтощават силите на организма. Човек не може да е здрав физически, ако не умее да поддържа емоционално и душевно равновесие. Прекаленото психологическо и емоционално натоварване нарушава нормалното функциониране на органите и уврежда здравето.

В традиционната китайска медицина тялото и умът са неделими един от друг. Разумният контрол и свободната, но уместна проява на емоции осигуряват свободното движение на жизнената енергия Ци и кръвта в тялото. Прекаленият и продължителен изблик на чувства нарушава свободния им поток и появата на болести е неизбежна. Прекомерните радост, гняв, тъга, безпокойство и тревога, страх и уплаха са емоциите, които вредят на здравето. Всяка една от тях си взаимодейства с определен орган и по различен начин въздейства на движението на енергията. Прекаленият гняв движи енергията Ци нагоре и вреди на черния дроб; истеричният смях и прекомерната радост разсейват енергията на сърцето; непрекъснатото мислене за едно и също и тревогата блокират движението на енергията в организма и пречат на нормалната работа на далака и стомаха; тъгата и прекалените мисли за бъдещето задвижват енергията надолу и я разсейват, а от това най-силно страдат белите дробове; силният страх и непрекъснатите опасения също движат енергията надолу и така се увреждат бъбреците.

Докато западната медицина лекува само симптомите, китайската традиционна медицина търси къде се е появил дисбаланс в организма и какво го е предизвикало. Основно правило при лечението е да се отстрани причината за заболяването, като се отчитат индивидуалните особености на човека, характеристиките на организма му, мястото, където живее, годишният сезон, начинът му на живот и дори взаимоотношенията му с хората.

Но по-важна задача на лекаря е да научи пациента как да се пази от болестите. В древния трактат “Хуанди нейдзин” се казва, че висш принцип на мъдростта е запазването на реда, а не оправянето на безпорядъка.

Да се лекуват болестите след като са се появили
е все едно да се копае кладенец, когато ожаднеем,
или да се кове оръжие, когато започне войната.