Прочетено: 1234 пъти |
Коментари: 0
Народните названия на сорго (Sorghum) са метла, мътлар, татар, метлина и цирек.
Сорго се отглежда главно в страни с тропичен климат. По добив се нарежда на четвърто място сред зърнено-житните култури.
Най-големи световни производители са САЩ, Индия, Китай и Мексико. Производството му в ЕС съюз възлиза на 600 хил. тона и е съсредоточено главно в страните от Южна Европа – Франция, Италия и Испания.
У нас засяваните площи са около 35 хил. декара.
Соргото е сухоустойчиво растение със сравнително добър добив. Отгледано в засушливи райони без поливане, то превъзхожда по добив царевицата за зърно и пшеницата. Заради тези си качества соргото се нарича “камилата на растителния свят” и “царевица, устойчива на суша”, пише проф. Пенчо Далев в „Белтъците- храната на живота”(ИК”Труд”).
Зърното на сорго е подобно на просото по форма и по хранителни качества. Смята се за добра алтернатива на храна за хора, които са чувствителни към глутен. Зърното е суровина за производство на нишесте, захарен сироп и спирт. От надземната част на растението се правят метли.
В някои страни на Азия и Африка сорго е основна житна култура за приготвяне на хляб и различни ястия, главно супи и каши. В Индия безквасният хляб от сорго е основна храна. В северните части на Китай соргото е заместител на пшеницата при производството на брашно, а също така е суровина за популярната алкохолна напитка маотай. В Южна Африка освен за храна сорго се използва и за производството на бира, като сорговата бира се смята за традиционната напитка на народността зулу.
Свински желатин за здрави стави
