Съветите са на  доц. д-р Теодора Дърленска пред  "Линия Здраве“.

Д-р Дърленска  е председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания и призната за Европейски специалист за лечение на затлъстяването от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването. Нейните научни интереси са свързани с регулацията на апетита и различните механизми и фактори, които го повлияват.

Защо диетите не работят при всеки?

Да се лекува затлъстяването е трудно. Това е рецидивиращо заболяване, с хроничен ход, има различни възрасти, когато то може да се отключи. Освен това то се дължи на различни гени и биологични фактори, които могат да повишат риска.

Йо-йо ефектът също и разгадан и той се дължи на регулаторни механизми, които ни позволяват отново да си върнем старото тегло. Оказва се, че за организма намаляването на теглото- рязко или за по-продължително време е голям стрес. Затова се отключват механизми, които искат да си върнем килограмите. Започва да се синтезира хормона на глада, т.е грелина, който повишава апетита, В зависимост от индекса на телесна маса на човека, се определя и медицинския подход за лечение на затлъстяването.

Затова ключовата дума е превенция, т.е не трябва да позволим да напълняваме. При държавите от Средиземноморието се наблюдава затлъстяване на децата от среднотежък вид, което е учудващо за всички.Обяснението е, че децата не се хранят по този средиземноморски модел, а по американизацията на храненето, позната още като западен начин на хранене.

В ресторантите сякаш детското меню е най-нездравословното: пържени картофки, панирани хапки и сок. Трябва да имаме не само балансирано хранене, но и балансирано отношение към храната, за да не се стигне до другата крайност: хранителни разстройства като анорексия, булимия и пр.

Моделът на хранене у дома определя храненето на децата. Трябва да се храним обаче наистина здравословно, за да сме здрави. За да сме дълголетни обаче трябват и гени.

Храни, които дават ситост

През 60-те години на 20 в. вниманието на диетолозите повече е било насочено към мазнините и започват да се произвеждат храни с ниско съдържание на мазнини. Това го има и до днес, напр. млечни продукти, които са обезмаслени. Но се вижда, че това не води до намаляване темпа на затлъстяването.

Към 80-те години на 20-и век фокусът отива към въглехидратите. Започва да се разбира, че те по един или друг начин намаляват нашата кръвна захар. Появява се терминът гликемичен индекс, който и до момента е един от акцентите в здравословното хранене, а също и по отношение редукцията на теглото. Има храни с висок гликемичен индекс, и такива с нисък. Тези с нисък гликемичен индекс ни държат по-дълго време сити. Това са всички зеленчуци без картофите, пълнозърнестите изделия, както и оризът тип басмати.

Почасовото гладуване също в момента е хит, познато е още като фастинг. То включва 14, 16 или 18 ч. без храна. Според някои проучвания, тези гладувания имат краткосрочен ефект върху здравето, но според други - са добри и дават ефект върху здрави хора.

Не трябва да се забравя, че стомахът е мускул, който се разтяга при повишен апетит.

Съвети:

1.    При наднормено тегло проблемът се регулира от лекар.
2.    Не трябва да се забравя съня, 8 часа.
3.    Физическа активност, поне 60 минути под различна форма.
4.    Без крайности в храненето.
5.    Да се придържаме към модели на хранене, в които да има от всичко по малко.