Прочетено: 1007 пъти |
Коментари: 0
България е от малкото страни в ЕС, в която няма регистър на тези заболявания.
Според Европейски и световни епидемиологични данни между 12 и 20 000 би трябвало да е броят на засегнатите от болест на Крон и Улцерозен колит у нас, но много малка част от тях се лекуват. Точният брой на засегнатите е неизвестен, тъй като България, е от малкото страни в Европейския съюз, все още без работещ регистър на двете заболявания. Това отчитат специалистите в навечерието на Световния ден на възпалителни чревни заболявания , който отбелязваме на 19 май.
През 2019 г. година, по инициатива на Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и Българската лекарска организация за възпалителни заболявания на червата се регистрира първия Център и постоянно действаща работна група за регистрация на такива пациенти в рамките на Единен европейски регистър към Европейската крон и колит организация.
Идеята е изоставането в тази област да бъде преодоляно, като работната група регистрирайки пациентите в готовата платформа на Европейския регистър, може да използва същата платформа и да обособи Национален регистър. Три години по-късно обаче има регистрирани само три центъра в тази работна група и са въведени само около 300 пациенти, повечето от които лекуващи се в ИСУЛ, въпреки че у нас има поне още 8 големи центъра в които тези болни се лекуват.
„Това ни пречи да установим точно броя на заболелите, да проследим диагностичния процес и тяхното лечение, да анализираме кои са най-засегнатите групи и съответно да им обърнем внимание“, обяснява проф. Пламен Пенчев, началник на отделение в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Той дава за пример Словения – страна с три пъти по-малко население от България, която вече има в регистъра си над 2000 човека и то по време на пандемията от COVID 19. Дори Гърция, която беше след нас в началото, сега е доста пред нашата страна.
Болестта на Крон и улцерозният колит са имуномедиирани заболявания, които засягат основно млади, активни хора между 15 и 35 години. Нелечими са, но има голямо значение ранната диагноза и редовното проследяване на болестта. Без това могат да настъпят сериозни усложнения, които са инвалидизиращи и дори животозастрашаващи в някои случаи. Поставянето на диагнозата е трудно – изисква се посещение в специализиран център.
„В момента действаме реактивно, а не проактивно, каквато е световната тенденция. Ако имаме национален регистър ще знаем при коя група има най-голям риск болестта да протича затегнато и да предотвратим това със съответното съвременно лечение. Ще можем да си планираме ресурсите“, коментира проф. Пенчев.
Именно ресурсите са един от големите проблеми при тези болести. Тъй като терапията е скъпа и се изписва със специални протоколи, отпускането й отнема средно 2 месеца
Той обяснява, че положението е станало особено тежко покрай пандемията, която до скоро държеше пациентите вкъщи, и дава пример с жена, която се налага за втори път да спасяват: „Дамата беше в пълна ремисия преди пандемията. При първия пристъп прекара три месеца в клиниката, за да успеем да спасим живота й и червото й от резекция. Сега отново идва с толкова тежък тласък, колкото беше преди 3 години. И започваме да се борим отначало...„
Според проф. Пенчев причината е, че все повече живеем по западен модел. „Тази болест е най-честа при цивилизованите народи, които живеят на запад и на север. Свързана е с начина на живот, със стреса, с начина на хранене, с това, че храните съдържат все повече Е-та.
Има данни, че емулгаторите в храните, оцветители, овкусители, та дори и пастите за зъби, могат да предизвикат или отключат възпаление, каквото се наблюдава при болестта на Крон. Има, разбира се, и генетични фактори, но за да се отключат те, трябва да са налице някои външни фактори“, убеден е гастроентерологът.
Какаово масло за равномерен тен
