По стар български обичай стопанката на къщата замесва 7 или 9 питки и ги шари с вретено. Ако има малки деца в къщата, тя раздава хлебчетата на пътници и с благопожелания пресича пътя на болестите към дома си.
Екатерина се е родила в 3 век в Александрия. По това време градът е бил столица на Египет и един от най-важните градове. Баща й бил управител на града и девойката успяла да получи солидно образование, изучавайки трудовете на най-видните учени, поети и философи.
Когато родителите й решили да я задомят, Екатерина им заявила, че ще се омъжи само за онзи, който успее да докаже, че я превъзхожда по мъдрост и красота. Мнозина знатни младежи дръзнали да поискат ръката на благородната и умна Екатерина, но нито един от тях не успял да изпълни изискванията й. Тогава майка й, която тайно изповядвала християнската вяра, посветила и дъщеря си в нея и я завела при един отшелник, който да й даде съвет за живота.
Самотникът казал на девойката, че има само един момък, който е достоен за нея. Поискала Екатерина да разбере и да види знатния младеж, но трябвало да сънува първо и на сън да говори с Богородица. Този млад мъж бил Исус Христос. Когато заспала красавицата, Божията майка я приела, но Синът божи не пожелал да я удостои дори с поглед. На сутринта отшелникът й казал защо Исус не иска да я погледне. Причината била, че не била кръстена. След кръщението си Екатерина пак видяла в съня си Исус Христос, който я помолил да му стане невяста и й подарил чуден пръстен. Младата жена обаче с кротост казала на Божия син, че не е достойна за него и ще бъде щастлива, ако може да стане негова рабиня.
Тя става пламенна поддръжница на учението и проповядва христианското вяра, с което си навлича гнева на императора. Девойката била хвърлена в тъмница и подложена на мъчения. Екатерина загива за вярата си едва на 18 години.
На Запад я смятат за покровителка на учащата се младеж, особено по философия. Светата великомъченица почитат дори някои от езичниците, например задбайкалските монголо-буряти.