Как храната отразява емоционалното ни състояние?

Когато човек има проблеми с храната, то това означава, че той има проблеми на друго място, които просто „избиват” чрез храната. Това, което прави храната трудна за управление е, че тя е в живота ни докато сме живи. Ние се храним, за да живеем. За разлика от спирането на цигарите и алкохола напр., без които спокойно можем да минем.

Връзката ни с храната е много сложна и има различни измерения: преяждане,  прием на  т.нар нездравословна храна,  прекалено вторачване в здравословни продукти, нехапване с часове, ако сме  под стрес. И във всички тези състояния  може  не се крие някакъв здравословен проблем. Но може и да е точно обратното.

Първо е трудно човек да осъзнае, че храната изисква внимание. И второ, да разбере от какъв тип помощ се нуждае, ако е зависим от нея в някаква степен.

Задачата е човек сам да осъзнае, че има такъв проблем не само като това започва да му прави впечатление, но и като чете статии и друга литература и се замисли дали това не е той.  Особено, когато чете  пациентски истории на други хора.

Балансът е динамично състояние , и това означава постоянно да обгрижваш себе си според обстоятелствата в които се намираш. Това много често означава да хапваме сезонните плодове и зеленчуци, ние да решаваме кога и колко да хапваме, но без да залитаме в крайности.

За и против консумацията на мляко и млечни продукти?

Сами по себе си млечните продукти са добри, въпросът е защо искаме да ги консумираме повече или да ги изключим от храненето си, ако имаме такива намерения? Често, когато човек отказва да консумира един или друг продукт се намира на прага на един проблем, при който рестрикцията не е решение.

Нападението и критиката са най-грешните подходи към един човек, който има нужда от помощ. Когато човек има проблем, той няма нужда да се чувства под атака. Той има нужда от пространство, за да сподели своята истина, какво чувства, да говори за своите избори и какво те му дават, и т.н.

Когато забележим, че  човек минава през някаква деструктивна връзка с храната, то е добре, ако успеем да му помогнем да види една различна гледна точка по темата.

Трябва да имаме предвид също, че ако един хранителен режим е бил добър за нас, то не означава ще той ще бъде добър и 10 години по-късно например.

Не трябва да налагаме на никой начина на хранене към който ние се придържаме.

Софи  Йотова може да помогне на всеки един от нас да разбере какъв е реалният проблем, който се проектира чрез храната отвъд хапването, което ни трябва да живеем и готвенето, което правим за себе си и любимите си хора.