В началото на пролетта ме сполетяха симптомите на Паническо растройство. Последваха ПА, беше тежко. Минах през какви ли не перипети и конфузни ситуации. Та така до преди месец. Значи доста месеци ме тормозеше, но в нито един момент не си помислих да мина на антидепресанти. Е вярно от време на време, когато станеше нетърпимо пиех по малко лексотан, но общо взето само с тези илачи минавах. Организма ми се изтощи до голяма степен, станах много уязвим, разбих си всякакъв режим и т.н. Та преди месец, успях да си нормализирам режима, успях да се стабилизирам и ей ме на, без каквито и да било проблеми. БЕЗ ПОМОЩА НА ХАПЧЕТАТА. Вече си заспивам сам в нас, без да си имам "пазител". Мога да си карам кола, без да се притеснявам , че може да ми стане нещо, мога и да се разхождам без да мисля дали ще стигна от точка А , до точка Б.
Пожелавам го на всички вас, спирайте хаповете, повярвайте ми, че промяната става по бързо , от колкото бихте могли да си помислите. Е вярно минавате през ада, но шанса за оправия е голям.
Жоро