Прочетено: 495 пъти |
Коментари: 0.jpg)
Според данните от сектора в Европа се потребява много мед, но се произвежда малко, затова се говори за ръст на внос от страни извън ЕС, посочи Димов. Вносът на китайския мед беше много коментиран преди време, защото от това пострадаха българските пчелари. Сега оттук преминава украинският внос на мед, същевременно изкупните цени на родното производство са ниски, допълни той. Международните цени, по които се изкупува мед, са относително устойчиви - около 2 евро за килограм на едро, посочи той и допълни, че специфичните видове мед са все по-търсени и изкупната им цена достига до 25 евро.
Голямото предизвикателство е да се открият пазарните ниши, които отговарят на качество, специфичност и гарантирано местообитание. Такъв е случаят с мановия мед в България, който от няколко години е регистриран със защитено наименование за произход „Странджански манов мед“, цената му не е падала под 20 лева за килограм - за българските условия това е добре, но в световен мащаб е нищожно ниска цена, посочи Димов. Той даде пример, че в Турция, характерният кестенов мед е на изкупна цена от 50 лева.
Все повече пчелари се опитват да правят комбинации от различен мед, за да намерят именно своята пазарна ниша, уточни специалистът. В Еленския Балкан има производители, които комбинират липов, акациев мед и мед от старопланинска букова мана, като крайният продукт придобива неповторим орехов вкус.
Според последните данни потреблението на мед на глава от населението у нас е около половин килограм годишно, което отговаря на средноевропейските норми, посочи Димов.
Сода Бикарбонат - без алуминий
