Съветите са на Валентин Стоилов, психолог и педагог, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към СУ „Св. Климент Охридски“, с дългогодишен опит в психологическото консултиране и психотерапия на семейства, деца и възрастни пред Bulgaria on Air, в предаването" Линия здраве".

Напрежението на родителите се предава и на децата. Липсата на време и на възможността да се спрем за малко води до това като родители да се опитваме повече да говорим, докато нашата основна задача е чуваме. В момента в който усетим, че говорим повече, вместо да слушаме . Това означава, че имаме спешна нужда от почивка.

Като родители животът поставя и много очаквания, част от тях културални. Трябва да се отбележи също, че ако изискванията към жените са се повишили многократно, то не е така към мъжете. Тук също трябва да се внимава: има залитане в момента, в семейството за таткото и бебето. Детето има нужда от баща и майка, а не от две майки.

В българското семейство обикновено бащата липсва. Един преподавател в университета шеговито обясняваше тази ситуация така: „Таткото у нас е като руски телевизор: образ има, говор -няма!“. Сега е променено: той е в позицията на ерзацмайка, а не на реалния баща.  

Да се търси помощ от психолог преди, а и сега  се възприема от повечето хора, особено жени като …несправяване с живота. За един мъж е трудно да спре на непознато място и да попита за посоката, камо ли да отиде при лекар или специалист, за да проверят какво не е наред в техния организъм. Те се страхуват от подобни неща. Това е една от причините много /млади/ мъже също да неглижират превенцията.

Много често у мъжете се наблюдава едно страдание и даден специалист трябва да се досети какво стои. Те са изключителни напрегнати, объркани и са в една непрекъсната проекция върху другия, най-често това, което те не успеят да направят го очакват от другия, в някаква степен върху партньора, но в много по-голяма степен върху децата.

Обикновено не можем да наблюдаваме себе си така, че да открием някакво смушение, нередност, така, че ако се обърнем към специалист, помощта му да е навременна. Осъзнатият проблем е половината от решението му. Когато близките ни кажат, че имаме проблем, не трябва автоматично да отхвърляме чутото, а да се опитаме да вникнем в това, което те ни казват.

При децата трябва да разберем, че нещо се случва с тях, ако правят нещо нетипично за възрастта си. Често се случва така, че това, което не може да намери път чрез словото, намира изход чрез поведението.

Децата трябва да израснат, защото така, отделяйки се от нас, те не оставят в инфантилното, а тръгват по своя собствен път. Този трус е винаги много болезнен за нас като родители, но това е част от тяхното израстване.

Тихият пубертет е много опасен.

Тези думи, които един тийнейджър отправя към родител: „Мразя те, не те обичам, махни се !“са един лакмус за психолога. Това означава, че той не е подтиснат, че не се страхува да каже истината в момента, това, което чувства. Това не означава, че след такъв скандал и такива изречени думи трябва да отидете веднага на психолог. Темата за това колко време едно дете трябва да прекарва пред телевизор, компютър, с телефон, е една от най-коментираната, особено преди пандемията. И отговорът е :колкото по-малко , толкова по-добре. Синята светлина излъчва импулси, които активират тези рецептори, възбуждани, когато се вземат психотропни вещества. Разликата е, че при психотропните вещества интензитетът е висок за много късо време, докато пред синия екран е нисък, но за много дълго време.

Другото опасно от синия екран е, че той дава моментално изпълнение на желанието, някакво удоволствие. Трябва да научим децата да могат да отложат изпълнението на желанието, да почакат, за да получат радост и удоволствие от нещо.

Още съвети: Давайте си достатъчно почивка. Ние използваме и малкото свободно време, което имаме , да свършим нещо друго и т.н, а не да отдъхнем.