Операциите бяха извършени от двама от най-добрите специалисти в тази област - световноизвестният проф. Д-р Хайнц Рьотингер, ръководител на Центъра по артропластика на тазобедрената и колянната става, Chirurgisches Klinikum München, Университетската болница за медицинско обучение към Университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен и проф. д-р Пламен Кинов, началник на Клиниката по ортопедия и травматология на ИСУЛ.

Интервенциите са част от Курс по ревизионно ендопротезиране, който се провежда в столичната клиника. Целта е да се обучат 15 млади български ортопеди от цялата страна в този сложен, но много щадящ за пациентите метод. Обучаващите се лекари имаха възможност да проследят интервенциите на живо, на голям екран в Рапортната зала на столичната клиника.

Проф. д-р Рьотингер, който е един от топ ортопедите в света, идва у нас по покана на проф. д-р Пламен Кинов. Гостът има над 30-годишен опит в ендопротезирането. Той е създател на предно-латералния достъп за ендопротезиране на тазобедрена става. Този иновативен достъп прави интервенцията миниинвазивна, без да се увреждат мускулите и тъканите, което помага за по-бързо възстановяване на пациентите, които обикновено са възрастни хора, с придружаващи заболявания.
Първата пациентка е 70-годишна е поставена протеза на тазобедрената става преди 17 години. Наскоро получава болки в ставата и е насочена от болница в провинцията към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, тъй като тук се намира един от най-големите центрове в страната по ендопротезиране.  След преглед е установено разхлабване на протезата и остеолиза и на жената е препоръчана ревизия на ставата. „Решихме да използваме визитата на проф. Рьогингер, който е голям приятел на България, за да помогнем на тази пациентка“, разказва проф. д-р Кинов. Той разкрива, че германският топ специалист не е получил никакъв хонорар за двете операции. Нещо повече – проф. д-р Рьотингер дори сам е платил за самолетните билети и престоя си в хотел. „Той е наш приятел и ментор. Това е двайстата му визита в България като досега е участвал в обучението на над 200 български специалисти“, обясни проф. д-р Кинов.

Случаят на втората пациентка (84 г.) е по-сложен. Тя е претърпяла операция по смяна на тазобедрена става преди 7 г., когато е била на 77 г. Всичко е преминало успешно, но са се появили болки, които са в следствие на триенето на метала, от който е направена ставата, с хрущяла над нея. Затова ще бъде махната главата на ставата и ще бъде заменена с капсула, т.е. ще бъде направена тотална протеза. „Въпреки напредналата си възраст, тази жена е много активна, работи непрекъснато и това е довело до износването на хрушяла“, пояснява проф. д-р Пламен Кинов.

При около 10% от пациентите с ендопротезиране на тазобедрена става се налага ревизия на протезата като основните причини са разхлабване, инфекция, фрактура на костта около протезата, луксация на ставата.

„Ендопротезирането е много успешен и щадящ метод и пациентите се чувстват отлично след него. Интервенцията няма противопоказания, включително и възрастови, освен тези, които са характерни за която и да е операция. Изисква се обаче голяма компетентност и затова е важно  ендопротезирането и ревизионното ендопротезиране да се извършват само в големи центрове, които имат опит в тази област. Интервенцията е сложна и крие рискове, ако не бъде извършена от специалист. Вярвам, че обучението, което организираме, ще съдейства за по-доброто лечение на пациентите с костно-ставни заболявания в България“, казва проф. д-р Пламен Кинов, който е и началник на Катедрата по ортопедия и травматология към МУ – София.

Той споделя, че, заедно с екипа си, от години се бори ендопротезирането и ревизионното ендопротезиране да се поемат изцяло от НЗОК. В момента Здравната каса покрива разходите по самата операция, както и малка част от импланта. На пациентите, които са възрастни хора, пенсионери, се налага да доплащат по 5-6 000 лв., което за много от тях е непосилно. Става въпрос не само за социален, но и за икономически проблем. Ако имат възможност да се лекуват адекватно тези, възрастни, хора ще имат един нормален живот и няма да тежат на здравната система и на своите близки“, убеден е българският професор.