Прочетено: 1224 пъти |
Коментари: 0.jpg)
Лютата чушка принадлежи на сем. Capsicum. У нас я наричат още арнаутска чушка, капия лютива пиперка. За нейна роднина се счита Централна Америка, откъдето е пренесена и разпространена освен на Балканите, още в Испания, Унгария, Франция, Украйна, Русия, Северна Африка, Индия и др.
Установено е, че екстрактът от лютивите пиперки има бактерицидно и антивирусно действие. Спиртна настойка от тях се прилага по 10-20 капки 3 пъти дневно, преди храна.
Екстракт от люти чушки се употребява за увеличаване на слюноотделянето при повишено съдържание на амилаза и мукополизахариди, а също така и на стомашен сок.
На лютите чушки се приписва способността да индуцират синтеза на храносмилателните ензими, което позволява да се лекува диспепсията по естествен начин, посочва известният наш билкар Васил Канисков.
Като кожно зачервяващо и загряващо средство при ревматизъм, радикулит, подагра, артрит и простуда, смлените на прах люти пиперки могат успешно да заменят синапените лапи. Тинктурата се напръсква върху памук и се налага върху болните места или във вид на спиртна настойка се прави разтривка.
Лютивият им вкус се дължи на алкалоидоподобния амидкапсаицин. Богати са още на витамин С, каротин, червено багрилно вещество, в състава на което влизат различни каротиноиди. Съдържа още малко етерично масло, сапонини, както и до 10-15 на сто тлъсто масло / в семената/. Семената на лютата чушка съдържа различни соланини, а свежите листа- до 1000 мг витамин С и каротиноиди.
С лютивите пиперки трябва да се внимава при сушенето. Те се нанизват на конец и окачват да се сушат на слънце, докато се поизпари по-голяма част от влагата им, след което се изсушават на сянка в проветриви помещения. Трябва да се провери обаче дали отвътре не мухлясват.
Масло от черен кимион - капсули
