Дочо Михайлов и Красимира Николова от Органични Градини в с. Зайчино ореше в първо интервю за "Здравница".
- Защо направихте био градини за вишни?
- Стана случайно. Започнахме да се занимаваме с
вишни покрай един приятел, който в последствие се отказа от градината си, а ние останахме с нашите насаждения.
Иначе искахме да имаме причина с жена ми да бъдем повече на въздух, след като бяхме живели над 20 г. в София. Обработваме около 100 дка био вишни в близост до Нови Пазар. От няколко години вече се преселихме окончателно тук, в Зайчино ореше. Продължаваме с био-производството, най-вече защото сами си обработваме градините и не желаем да се тровим с препарати докато пръскаме. Освен това, се надявам да има икономически смисъл да се произвежда чиста и полезна храна.
- Защо насадихте точно този плод?
- Когато започнахме преди повече от 15 г. си мислихме си, че
вишните не са много претенциозен вид за отглеждане, а и от местната фабрика обещаваха, че ще ги вземат за компоти. Разбира се, нищо вече не е същото. Вишни сега се търсят предимно за замразяване, като впоследствие се изнасят, а отглеждането се оказа, че не е по-различно от черешите. Но не съжаляваме за избора, защото е много полезен вид.
- Какви са полезните им свойства?
- Вишните са мощен антиоксидант, изключително богати са на витамин С, фибри, каротиноиди, калий. Заради малкото захари се прилагат в редица диети. Полезни са за възстановяване на организма след стрес, физическо натоварване и за подобряване на съня. Прилагат се за облекчаване на болките при артрит. Калият и полифенолите във вишните спомага за регулиране на кръвното налягане. Казвали са ми, че вишните са любимия плод в традиционната еврейска кухня.
- Лесно ли се гледат овошки?
- В началото се опитвахме да наемаме повече хора, но сега гледаме да си вършим повечето работа сами, с жена ми, колкото е възможно. Тя кара и трактора, но при беритбата и резитбата наемаме доста хора. Не е случайно, че около нас доста колеги бяха започнали да засаждат био-градини и впоследствие се отказаха - първо от „биото“, а след това и от градините.
На национално ниво биологичните насаждения през последните няколко години намаляват, въпреки субсидиите. Причината е, че добивът от биологичните насаждения е почти двойно по-нисък от конвенционалните, а насажденията са изложени на риск от заболявания и вредители, които буквално могат за няколко години да унищожат насаждението. При вишните най-опасна е бялата ръжда, която трудно се бори с биологични средства.
- Как сушите плодовете: на слънце или във фурни?
- Вишните ги сущим на ишлеме, недалеч от нас, във фабрика, която също е био-сертифицирана. Първо вишните се почистват, мият се, вадят се костилките машинно, нареждат се на тави и се сушат във фурни на 40 – 50 градуса. Миналата година за първи път преработихме част от продукцията на ишлеме, за да видим какви ще са ни разходите и как ще реагира пазара. На слънце може да се сушат количества само за лична употреба, според мен.
- Има ли пазар за сушените плодове у нас, или липсва голямото търсене от страна на комбинати и др?
Има интерес от фирми, които произвеждат био-барчета, сладкарски изделия, както и за пряка употреба. Преките клиенти на сушени плодове са взискателни. В последно време виждаме, че хората започнаха да обръщат внимание какво влиза в стомаха им; започнаха да избягват храни с консерванти и добавени захари. Има клиенти, които са направо отчаяни от качеството на храните по магазините и по пазарите и търсят истинския вкус.
- Споделете с нас някои рецепти, какво да приготвим със сушени вишни?
-
Сушените вишни се ползват предимно за влагане в мюсли и сладкарски изделия. Киселият вкус се балансира перфектно в кексове, торти, сладки или например в домашен шоколад. Жена ми предпочита простите неща - една шепа сушени вишни, накиснати в малко вода вечерта е прекрасна рецепта за сутринта (за нея).
- Да вярват ли хората на етикета БИО? Как хората да се ориентират, коя храна е качествена и чиста?
- Много хора в България не вярват на био-сертификати и документи, но не са прави. Напротив, добре е да се изискват документи, защото напоследък виждам доста обяви „домашно производство“ за сушени плодове и ядки, които са очевиден внос от Турция.
Освен това, „домашното“ не винаги означава „чисто“ или „качествено“. Напротив, за разлика от професионалното производство, в „домашното“ се изсипват незнайни препарати в огромни концентрации „за по-сигурно“. Така, че продуктите на „баба“ също могат да ви натровят.
Иначе бюрокрацията у нас е повече от необходимата. Всъщност, истинският контрол върху био-продукцията идва не толкова от сертифициращата агенция и Министерството на земеделието и храните, а от клиента, който купува плодовете за износ.
Индустриалните клиенти вече разполагат с изключително чувствителни тестове, които могат да отразят дали растението е било третирано по небиологичен начин повече от 3 години назад. Нали разбирате, че ако търговецът закупи такъв плод и той се се смеси с десетки тонове от други доставчици, ще се компрометира цялата партида. Затова купувачът предпочита да си проверява сам доставката. Така че, надеждата ми е в клиента. Надявам се, че вкусът на хората в България също започва да се европеизира, лека – полека, успоредно с доходите и миграцията.