За целта ще бъде изработен специален въпросник с въвеждане на точни критерии и детайлна информация за време, вид и тежест на прекараната инфекция. Клиничното наблюдение ще се извършва над хоспитализирани в клиниката пациенти със захарен диабет, затлъстяване, заболявания на щитовидната, надбъбречните и половите жлези, както и при нарушения на хипоталамо-хипофизната ос.Ще бъдат взети под внимание и съпътстващите им заболявания.

„Необходимо ни е да съберем тези данни, за да се действа целенасочено. При тези пациенти рискът от усложнения на хроничните заболяванияе голям. Например, диабетиците не се разболяват по-често от коронавирус, но при тях е по-тежко протичането на инфекцията“, обясни проф. д-р Мария Орбецова. И добави, че ще се направи оценка на последствията от КОВИД-19 и при останалите най-масови и социално значими заболявания, сред които са метаболитният синдром и нарушенията на щитовидната жлеза. На базата на събраните данни и съответните изводи ще се изработи стратегия за работа – кои показатели да се проследяват и как най-правилно да се реагира. Ще се търсят също предразполагащи фактори и възможности за протекция на т. нар. пост-КОВИД-19 синдром.

30-40% от общо 185 пациенти със захарен диабет, постъпили за лечение в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „Св. Георги“ през първите 6 месеца на 2021 г., са с влошено състояние след прекаран КОВИД-19 или с последствия от лечение с глюкокортикостероиди. През лечебното звено са преминали и пациенти с новодиагностициран захарен диабет или метаболитен синдром, за които се подозира връзка с коронавирусната инфекция. За една година има над 30 случая с подостър вирусен тиреоидит,следствие на SARS CoV-2. „За останалите по-редки ендокринни заболявания нямаме база за заключения поради наблюдение върху незначителен брой случаи“, уточни проф. Орбецова.

За 2020 г., поради ограничения в плановия прием в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната и обособяването й в зона за лечение на пациенти без вирусна инфекция с ендокринологична, нефрологична и ревматологична патология, не може да се определи точният брой на прекаралите КОВИД-19. Приемани са отделни болни със захарен диабет с кетоацидоза и некетогенна хиперосмоларна кома, предизвикана или влошена от инфекция с коронавирус. Сред тях е и бременна жена със захарен диабет тип 2 и тежка кетоацидоза с благоприятен изход, каза проф. д-р Мария Орбецова.

Наблюденията сочат, че КОВИД-19 засяга панкреаса в различна степен – от поява на тежък остър панкреатит до хроничнопокачване на кръвната захар дори и при болни без диагностициран до момента захарен диабет. Затова в Клиниката обсъждат измерването на кръвната захар да бъде включено като скринингово изследване при всички пациенти с прекаранавируснаинфекция. Сам по себе си захарният диабет представлява рисков фактор за развитието на всякакви вирусни и бактериални инфекции, включително тежки пневмонии и септични усложнения, смятат ендокринолозите.

В хода на пандемията се установи, че лицата със захарен диабет тип 1 и тип 2 при заразяване с коронавирус са с по-висок риск от тежко протичане, хоспитализация и лечение в интензивно отделение в сравнение с останалата част от населението, каза проф. д-р Мария Орбецова.По думите й диабетиците са средно с 50% по-застрашени от фатален изход при заразяване с КОВИД-19. Същевременно захарният диабет е тясно свързан със сърдечно-съдовите заболявания, което допринася също за повече усложнения и по-голяма смъртност.

Хипергликемията при влошен контрол на диабета води до по-честа нужда от лечение в интензивно отделение и механична белодробна вентилация. „Затова от първостепенно значение е стриктно да се следят гликемичните показатели. По този начин се профилактира и развитието на острите усложнения – диабетна кетоацидоза и хипергликемична некетогенна хиперосмоларна кома“, препоръча проф. д-р Мария Орбецова.

Утежняващи фактори за протичането на инфекцията с коронавирус при захарен диабет са характерните за заболяването усложнения – нефропатия, макроангиопатия, невропатия и невровегетопатия. Състоянието на пациентите може още повече да се усложни от евентуалната провокирана от коронавируса миокардна увредаи последваща сърдечна недостатъчност.

Затлъстяването е самостоятелен рисков фактор за тежко протичащи инфекции, смята проф. Орбецова. При повечето хора то е съпроводено от инсулинова резистентност и развитие на метаболитен синдром, представляващ съчетание от повишена обиколка на талията, нарушения в обмяната на въглехидратите и мазнините и артериална хипертония. Хората със захарен диабет тип 2 често са с висок индекс на телесна маса, което внася допълнителни рискове. Наднорменото тегло се свързва и с ниска физическа активност, което от своя страна повишава инсулиновата резистентност, а това е свързано с нарушаване на нормалния имунен отговор и по-голяма опасност от развитие на цитокинова буря, каквато често се наблюдава при вирусната инфекция.

 

Затлъстяването и инфекцията с КОВИД-19 са независими едно от друго състояния с повишен риск от тромбози, които взаимно се усилват. Индексът на телесна маса е определящ фактор за белодробните обеми и капацитети, както и за оксигенацията по време на механична вентилация. Поради това с покачването на теглото нараства рискът от постъпване в интензивно отделение и започване на механична вентилация при инфекция с коронавирус, смятат ендокринолозите на УМБАЛ „Свети Георги“.

 По отношение на пациентите със заболявания на щитовидната жлеза, преболедували КОВИД-19, е необходимо продължително проследяване на дългосрочните последствия. Те са сериозни, защото коронавирусните частици директно могат да инфектират периферните ендокринни тъкани и да предизвикат клетъчна увреда или клетъчна смърт, предупреди проф. д-р Мария Орбецова.