Наричат гроздовидната череша (Padus racemosa L.) още гроздовидна песъкиня, обикновена песъкиня, черемуха.
Тя е дърво или голям храст с височина 0,6-10 м. Короната е гъста и удължена. Кората е матова, сиво-черна. Младите клонки са вишнево-червени. Листата са прости, на къси дръжчици, последователно разположени, яйцевидно-ланцетни или продълговато-елиптични, дълги 3-10 см. Цветовете са бели, понякога розови, събрани в удължени гъсти гроздове.
Те излъчват силен, приятен аромат. Цъфти май-юни. Плодът в началото е зелен, в процеса на зреенето почервенява и зрелите плодовете са черни и лъскави. Месото на зрелите плодове е зелено, на въздуха добива тъмно виолетов цвят. Костилката е закръглена и яйцевидна.
Вкусът им е сладък и тръпчив. Плодът узрява юли-август. Цъфти обилно всяка година, обаче не дава плодове ежегодно, тъй като цветовете измръзват от късни пролетни понижения на температурите или от нападение от вредители. Размножава се вегетативно – чрез калеми или прораствания от корена, по-рядко чрез семена.
От къде идва?
Родината на гроздовидната череша е Северна Европа и Северна Азия. Расте на юг от Северния полярен кръг, в северната част на Великобритания и Ирландия, в Норвегия, Швеция, Финландия, Русия и Украйна. Среща се и във Франция, Испания, Португалия и на Балканите.
У нас се среща по влажни места, сред широколистни гори и храсталаци, по брегове на реки до 1200 м н.в.
В плодовете се съдържат захари – 5%, органични киселини – ябълчена и лимонена киселина, витамини, рутин, антоциани, гликозиди, флавоноиди – до 20%, каротин, дъбилни вещества – до 15%, етерично масло, микроелементи и др. В ядките на костилките се съдържат белтъци, мазнини и гликозидите амигдалин – 1,5%, прулауразин и пруназин.
Амигдалин се съдържа и в листата, в кората – 2% и в цветовете. От амигдалина при ензимно разграждане се получава бензалдехид, синилна киселина и глюкоза, пише проф. Пенчо Далев в книга си "Диворастяща храна".
Свободна синилна киселина се съдържа в кората – 0.09% и в листата – 0,05%.В листата се съдържа към 280 мг% витамин С. В кората и листата се съдържат до 3% дъбилни вещества. Във всички органи на растението – плодове, цветове, кора, и особено в листата, се съдържа бензоена киселина.
На нея се дължи фитонцидното и консервиращо действие на растението.
Храна или лекарство?
Гроздовидната череша е красив храст или дърво, особено когато цъфти. У нас се среща само в диво състояние, но в много страни се отглежда като плодова култура. Тя не може да конкурира по качествени и количествени показатели своя култивиран двойник черешата – Cerasus avium L., но когато двойникът отсъства, тогава гроздовидната череша е един пълноценен хранителен източник.
По време на Средновековието плодовете на гроздовидната череша се използват с лечебна цел и при ритуални действия. Кората на дървото се поставя на вратата на дома за предпазване от чума. В Шотландия е имало забрана за използване на гроздовидната череша, защото се е считала за „дърво на вещици”. В Северна Америка дървото се сади като декоративно и се почита като „дърво на Първи май”. В Западна Европа гроздовидната череша не е популярна.
Зрелите плодове на гроздовидната череша имат многостранно здравно и лечебно действие: общоукрепващо, бактерицидно, противовъзпалително, подпомагащо храносмилането, капиляроукрепващо.
Кората има потогонно, температуропонижаващо и диуретично действие. Листата имат общоукрепващо действие. Цветовете имат противовъзпалително и фитонцидно действие.
Народната медицина използва листата при белодробна туберкулоза, бронхити и упорита кашлица. Външно отвара от листа се използва като компреси при фурункулоза и като гаргара при проблеми със зъбите.
Отвара от корите се използва като пикочогонно и потогонно средство, при очни заболявания и радикулит. и като инсектицидно средство. Цветовете, във вид на настойка или отвара се използват като противозачатъчно средство, а също така при ревматизъм и подагра. Кората и листата се използват в хомеопатията.
Гроздовидната череша излъчва много активни летливи фитонциди, които убиват и прогонват всякакви летящи инсекти – мухи, комари, папатаци и др.
Как да я приготвим?
Зрелите й плодове се ядат свежи. Използват се за приготвяне на разхладителни напитки, за коктейли и за подсилване цвета на червени вина. Стрити сухи плодове се използват като основа за пълнеж на тестени изделия, правят се кисели и чай. Хляб, изпечен от пшеничено брашно, с добавка на прах от сухи плодове на гроздовидна череша, придобива приятен аромат на горчиви бадеми.Такова брашно се използва и за приготвяне на сладкиши, торти и всякакви тестени изделия.
Предлагаме ви и няколко малко познати рецепти:
Компот от гроздовидна череша със шипки
1 ч.ч. плодове от шипка се почистват от семенцата, промиват се няколко пъти върху сито за отстраняване на твърдите нишки, смесват се с 1 ч.ч. свежи плодове на гроздовидна череша, заливат се с 1 л вода, прибавя се 50 г захар и се вари до готовност. Поднася се охладен.
Кисел от гроздовидна череша
200 г свежи плодове на гроздовидна череша се заливат с 2 ч.ч. вода и се варят похлупени 20 мин. Разбъркват се интензивно и се претриват през сито за да се отделят костилките. Към сока се прибавя 50 г захар и 1 с.л. нишесте, разбито в малко студена вода. Разбърква, кипва се отново за 10-15 сек и се разлива на порции. Киселът се поднася охладен.
Брашно от плодове на гроздовидна череша. Плодовете се изсушават на слънце, докато кожата се свие, след това се досушават във фурна при 50-600С за 3-4 часа. Счукват се в хаван (по възможност метален), след което се смилат на блендер или кафемелачка. Пресява се и брашното се съхранява в добре затворени съдове. Използва се като добавка към пшеничено брашно за приготвяне на тестени изделия и сладкиши, а също така за пълнеж на банички и пирожки. Брашното придава на тестените изделия екзотичен и неповторим аромат
Пълнеж за банички с брашно от гроздовидна череша
По желание пълнежът се приготвя солен или сладък. При солен пълнеж брашното се размесва с натрошено сирене и разбито яйце, при сладък пълнеж брашното се размесва с яйце, захар и безсолна извара. Баничките се приготвят от обикновено тесто, правят се кръгчета с диаметър 10-12 см, по средата се слага от пълнежа, завива се и баничките се пържат в растителна мазнина или се пекат в силна фурна.
Квас от гроздовидна череша
3 ч.ч. плодове от гроздовидна череша се засипват със захар, разбъркват се, покриват се и се оставят 10-12 часа. Добавя се 3 л вода, прибавят се 10 г суха хлебна мая, предварително размита с малко вода, разбърква се, покрива се и се оставя 10-12 часа да ферментира при стайна температура – 20-250С. Прецежда се през гъсто сито и се разлива в стъклени бутилки. Оставя се на хладно още 1-2 дни и квасът се поднася охладен. Така приготвен, руският квас придобива уникален аромат.