На санкристски краставицата се нарича "икшуаку", което означа още и император от кралско семейство. Казват, че този любим зеленчук е познат на човечеството от над 6 хил. години и произхожда от подножието на Хималаите, където още вирее в диво състояние.
Познат е бил още и на египтяните, както и на еврейския народ, който го оценяват високо по време на изгнанничеството си.Казва също, че и в наши дни, в пустинята Негев, и по-конкретно в някои кибуци се закусва бяло сирене, розиви репички, големи като ябълки и зелени миникраставички.
Още жените на фараоните са използвали краставичния сок за маски за разкрасяване, който поизглажда бръчките и придава свежест на лицето. Друга древна рецепта препоръчвала да се свари краставицата в сладка вода, и с нея се получавал освежащия лосион.
Заради пречистващите свойства зеленчукът се препоръчва при болни от подагра и артрит, а също и като храна при всякакви диети заради високия процент вода.
Традицията да се смесва с кисело мляко идва от Индия. Освен чесън като подправка се използва и мента. Съвременните кулинари препоръчват различни рецепти при които краставицата се вари, пече и запържва. Разбира се, най-полезна е когато се хапва в суров вид.