Носът на кучето се състои от ноздри и носна кухина, която е по протежение на муцуната. Носната кухина е разделена по средата на два прохода – по един за всяка ноздра, които се отварят във фаринкса (гърлото) зад мекото небце. Кучето има за всяка страна по два големи синуса (околоносни кухини) – максиларни (горночелюстни) и фронтални (челни), които се свързват с носната кухина. Инфекции от носната кухина могат да проникнат в синусите и обратно.

Носната кухина и синусите са покрити отвътре с мукозна (лигавична) мембрана, наречена мукоцилиарна, богато снабдена с кръвоносни съдове и покрита с подвижни власинки, наречени цилии. Тази лигавица служи за защита срещу инфекции, като хваща и обвива в слуз бактерии и чужди дразнители и с помощта на цилиите ги изпраща към задната чест на гърлото, откъдето или се преглъщат, или се изкашлят.

При дехидратация (обезводняване) или излагане на студ цилиите престават да бъдат активни, а слузестият слой изтънява, което намалява защитните функции на лигавицата.

Носната кухина на кучетата е силно инервирана (снабдена с нерви), много повече, отколкото при другите животни. Нервите се свързват с обонятелния център в мозъка. Обилната инервация (снабдяване с нерви) и по-големият обонятелен център обуславят силното обоняние на кучето – около 100 пъти по-силно развито, отколкото при човека.

Носната кухина е много чувствителна и лесно кърви даже при леки травми. За откриване и екстракция (изваждане) на чужди тела лекарите използват специални инструменти – носни спекулуми и пинсети. Инструментите, поставени в носната кухина, предизвикват силно кихане, така че за провеждане на подробно изследване, е необходимо кучето да се анестезира (упои).

Влагата по върха на носа се произвежда от мукозни жлези в носната кухина. Носът на кучето нормално е студен и влажен, но може и да е топъл и сух в зависимост от активността, температурата и индивидуалната степен на хидратация. Топлият и сух нос не означава непременно, че кучето има температура. Ако имате съмнение, проверете с ректален термометър.

Повечето кучета имат тъмнопигментиран нос, но за някои породи е нормален кафяв, розов или петнист нос.

Признаци за раздразнение на носа

Носна секреция
Секретиращият нос е показател за някакъв дразнител в носните проходи. Понеже дразненето предизвиква и кихане, тези два признака се явяват почти винаги заедно.

Когато е раздразнено, кучето често секретира бистра, водниста слуз, която капе от носа. Този вид секреция не се придружава от кихане и изчезва, щом то се успокои.

Всяко течение от носа, което продължава няколко часа, е болестен признак. Бистрата, водниста слуз е типична за алергия и вирусен ринит (възпаление на лигавицата на носа), а гъстата говори за бактериална или гъбична инфекция. Носната секреция, придружена с гадене и повдигане, показва секретиране зад носа в гърлото. Отделяне на слуз само от едната ноздра се наблюдава при орално-носна фистула, чуждо тяло или тумор в носа.

При наличие на чужди тела, тумори, хронични бактериални и гъбични инфекции лигавицата се уврежда и почва да отделя кърваво-слизест секрет. Кръвотечение има при болестта на Вилебранд и хемофилия. Забележите ли кръв от носа, уведомете ветеринарния лекар.

Човешките простудни вируси не са заразни за кучетата, но те могат да заболеят от много инфекции на дихателните пътища, подобни на тези при хората. При течение от носа, сълзене с кашлица и кихане трябва да потърсите ветеринарна помощ.
Това е важен начален признак за дразнене в носа. Случайното кихане е нормално, но когато е силно, непрекъснато или придружено от носна секреция, трябва да уведомите ветеринарния лекар.

Кихането с водниста секреция, чесането на носа и тръскането на главата са типични за кучешка атопия. Внезапният  пристъп на кихане, тръскането на главата и търкането на носа с лапа предполагат чуждо тяло в носа. След пристъп на извънредно силно кихане може да се появи кървене от носа.

След продължително кихане носната лигавица се зачервява и отича, което принуждава кучето да смърка и да диша шумно.

Дишане през устата
Кучетата дишат през носа, освен ако не са задъхани след дълго тичане. Постоянното дишане през устата показва, че двата носни прохода са блокирани, което обикновено не се забелязва веднага, а едва когато кучето прояви нервно безпокойство или след физическо натоварване.

Нос – външна част

Явяват се при кучета от брахицефалните (с малка, кълбовидна глава) породи, като мопси, пекинези, булдози и др., при които носните хрущяли са меки и гъвкави, така че при вдишване ноздрите се събират и запушват носните отвори. Това причинява различна степен на носна обструкция (непроходимост), затруднява развитието и застрашава здравето на малките кученца.

Колабиралите ноздри представляват конгенитален (вроден) проблем и често се придружават от други прояви на брахицефалния синдром.

Витилиго
Състояние, при което се загубва пигментът от носа, устните и клепачите. Черният пигмент е присъствал в живота на засегнатите кучета, но постепенно е отслабвал до шоколадовокафяво. Точната причина за витилигото още не е установена.

Лечение: Няма.

Носна депигментация (изчезване на пигмента)
Причината за носната депигментация е неизвестна, но може да е форма на витилиго. Засяга се носът, където липсва окосмяване. Най-често се среща при афганистанската хрътка, самоеда, ирландския сетер, немската овчарка, добермана, пинчерите и пуделите. При раждането носът е напълно черен и след това пигментът започва да намалява до шоколадовокафяво, а в случаи на пълното му изчезване става розово-бял. Някои кучета показват ремисия (временно намаляване до пълно изчезване на болестните явления), при която носът става спонтанно по-тъмен.

Снежният нос е отделно, но често състояние, при което носът постепенно избледнява през зимните месеци и отново почернява през пролетта и лятото. Пълна депигментация не се явява. Среща се при сибирското хъски, лабрадорския ритривър и други породи.

Недостигът на носен пигмент е преди всичко козметичен проблем и се смята за недостатък при участие в изложби. Предпазната слънчева маска, която се препоръчва за назалния слънчев дерматит, помага за предпазване от ултравиолетово увреждане при кучета с недостатъчен пигмент.

Дерматит на носа от пластмасови съдове
Това е локална форма на депигментация (изчезване на пигмента), която обхваща носа и устните. Причинява се от хранене в пластмасови съдове, които съдържат химикала парабензилхидрохинон. Този химикал се резорбира през кожата и пречи на образуването на меланин, който произвежда тъмния пигмент. Засегнатата кожа се възпалява и зачервява. Проблемът изчезва, като кучето се храни в стъклени, керамични или в неръждаеми метални съдове.

Назален мазол (хиперкератоза)
Болестта се явява при стари кучета. Причината е неизвестна. Кожата на носа се удебелява и се вроговява. Калузираният нос може да се напука, като се образуват цепнатини, и след това да се раздразни и да се инфектира. Хиперкератозата може да се появи и при дерматоза от недоимък на цинк, пемфигус фолиацеус и дискоиден лупус еритематозус.

Сродно състояние, което засяга носа и възглавничките на ходилата, се явява като следствие от ганата и се нарича “твърдо ходило”. След излекуване на ганата носът често възстановява нормалния си вид.

Лечение: Няма лечение за идиопатичния носов калус (мазол). Целта на предприетите мерки е носовият калус да се омекотява чрез влажни компреси и чрез мазане с минерални масла или вазелин. Локалните инфекции се лекуват с тройно комбинирана антибиотична паста.

 Откъс от „Ветеринарният наръчник за притежателите на домашни кучета"