Чесънът е едно от най-старите култивирани растения в цял свят. Благодарение на неговите лечебни свойства той винаги е бил на особена почит. Днес неговото значение за здрав живот е научно изследване и неговият принос за здравето на сърдечно-съдовата система е познат навред. Особено неговите съставки, които съдържат сяра са тези, които го правят толкова полезен за сърцето и съдовете. Тези серни съединения обаче причиняват и неприятната миризма и кара много хора да го избягват като консумация, посочва австрийското специализирано издание DA.

Защо чесънът мирише неприятно?

При разрязването или надробяването му със зъби започва химична реакция на две съставки на чесъна, които причиняват отделянето на класическата му миризма.По-конкретно: веществото алиин, което е без мирис е много летливо бива обработено от ензима алииназа, който го превръща в неприятно миришещото вещество алицин. Именно алицина и допълнително възникващите летливи съединения са тези, които ви карат да се чувствате зле, ако сте в компания или на обществено място.

Докато в Испания, Италия, Гърция и Турция кухня без чесън почти е невъзможна, неговата характерна миризма е най-честото обяснение защо напр. в много западноевропейски страни той се избягва. Тъй като чесънът се излъчва не само през устата, но и през кожата в по-късната фаза на храносмилането на неговата преработка в тялото се стига до неприятните изпарения. Човекът, консумирал чесън не усеща нищо, тъй като собствената миризма не се усеща. Но това не трябва да ни притеснява изобщо, защото консумацията му си струва. Хората от Средиземноморието, където традиционно се хапва повече чесън, по-малко страдат от сърдечно-съдови болести, според статистиката.

Черният чесън - немиришещата алтернатива

От Азия идва една форма на чесъна, която не причинява лош дъх нито от устата, нито от тялото. Черният чесън се получава, когато белият се подложи на процес на ферментация в контролирани условия ( влага и температура). В хода на този процес от съдържащите се в белия чесън захари и аминокиселини се образуват меланоидини .Това са тъмни органични съединения, които оцветяват чесъна в черен цвят. Благодарение на тази ферментация продуктът получава мека, леко лепкава консистенция, а класическият му аромат става по-скоро сладък и напомня на синя слива, оцет балсамико и лакриц.

Азиатците отдавна го ценят като кулинарен деликатес, защото ферментиралите ястия имат дълга традиция. Също и в Европа той се цени, особено в гурме кухнята заради аромата си. С черния чесън могат да се приготвят вкусни сосове, маринати за месо, дресинги или дипове. Дори се използва за доовкусяване на сладки ястия като ванилов пудинг или сладкиш.

Решаващото преимущество на ферментацията освен съхранението и промяната във вкуса, е и в създаване на чеснов продукт, който е полезен. При този процес се образуват стабилни безмирисни вещества с лечебен ефект при който сърцето и нервите се укрепват.