Лечебните и хранителни качества на живовляка са познати и използвани от древните народи на Европа и Азия. Древните философи и учени Плиний Стари (23–79 сл. Хр.) и неговият племенник Плиний Млади (61–113 сл. Хр.) препоръчват в котела, в който се вари месо, да се пусне лист живовляк. Приготвеният по този начин бульон действа като панацея и може да излекува човек от всякакви болести. В Древен Китай живовлякът е скъп лечебен и хранителен продукт. У насживовлякът е със широко приложение в народната медицина, разказва проф. Пенчо Далев.
Теснолистният и широколистният живовляк са със сходни лечебни качества. Народната медицина ги използва като противомикробно, противовирусно и слабително средство: при възпаление на горните дихателни пътища, фарингит, ларингит, остър и хроничен бронхит,пневмония, възпаление на пикочния мехур, разширени вени, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колит, заболявания на жлъчните пътища, цистит с хематурия, за лечение на рани и кожни заболявания, увеличена простата, сърдечна достатъчност и др.
Отвара от листа и смачкани пресни листа се прилагат външно като компрес за облекчаване и омекотяване на отоци от травми, болки от циреи, ухапвания от насекоми, възпаление на очите. Свежите листа помагат за лечение на гъбични заболявания между пръстите на краката и ръцете и в слабините. Сокът на растението убива патогенните микроби, пречиства раните от гнойни секрети, подпомага бързото им зарастване.
Листата на живовляка съдържат белтъци, въглехидрати витамини С, А и К, лимонена киселина, силициева киселина, фитонциди, сапонини, гликозиди, и дъбилни вещества. Високо е съдържанието на диетични влакнини (фибри), което повишава неговите хранителни качества.
Младите и нежни листа на живовляка се използват за приготвяне на салати с картофи, лук, коприва и хрян. Той обогатява вкуса, аромата и хранителната стойност на супи, каши, пюрета, омлети, сандвичи и всякакви зеленчукови и месни блюда.