Прочетено: 1053 пъти |
Коментари: 0
Съществуват над 250 вида живовляк (Plantago lanceolata L.), виреещи предимно в умерените области. У нас са разпространени около 15 вида, от които най-често се срещат и употребяват теснолистният живовляк и широколистният живовляк.
Лечебните и хранителни качества на живовляка са познати и използвани от древните народи на Европа и Азия. Древните философи и учени Плиний Стари (23–79 сл. Хр.) и неговият племенник Плиний Млади (61–113 сл. Хр.) препоръчват в котела, в който се вари месо, да се пусне лист живовляк. Приготвеният по този начин бульон действа като панацея и може да излекува човек от всякакви болести. В Древен Китай живовлякът е скъп лечебен и хранителен продукт. У насживовлякът е със широко приложение в народната медицина, разказва проф. Пенчо Далев.
Теснолистният и широколистният живовляк са със сходни лечебни качества. Народната медицина ги използва като противомикробно, противовирусно и слабително средство: при възпаление на горните дихателни пътища, фарингит, ларингит, остър и хроничен бронхит,пневмония, възпаление на пикочния мехур, разширени вени, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колит, заболявания на жлъчните пътища, цистит с хематурия, за лечение на рани и кожни заболявания, увеличена простата, сърдечна достатъчност и др.
Отвара от листа и смачкани пресни листа се прилагат външно като компрес за облекчаване и омекотяване на отоци от травми, болки от циреи, ухапвания от насекоми, възпаление на очите. Свежите листа помагат за лечение на гъбични заболявания между пръстите на краката и ръцете и в слабините. Сокът на растението убива патогенните микроби, пречиства раните от гнойни секрети, подпомага бързото им зарастване.
Листата на живовляка съдържат белтъци, въглехидрати витамини С, А и К, лимонена киселина, силициева киселина, фитонциди, сапонини, гликозиди, и дъбилни вещества. Високо е съдържанието на диетични влакнини (фибри), което повишава неговите хранителни качества.
Младите и нежни листа на живовляка се използват за приготвяне на салати с картофи, лук, коприва и хрян. Той обогатява вкуса, аромата и хранителната стойност на супи, каши, пюрета, омлети, сандвичи и всякакви зеленчукови и месни блюда.
Салата от живовляк с лук:
120 г листа от живовляк и 50 г млади листа от коприва се попарват с вряла вода за 4-5 мин, след което водата се отцежда, листната маса се нарязва на ситно и се размесва добре с една средно голяма глава лук, нарязана на ситно и 50 г (2-3 с.л.) настърган хрян. Посолява се, добавя се оцет на вкус и пак се размесва добре. Салатата се овкусява със сметана или растителна мазнина.
Задушени листа от живовляк:
50 г листа от живовляк, 50 г листа от седмолист, 50 г листа от слез, 25 г листа от девесил, се нарязват на ситно, прибавя се 1 средно голям настърган морков, размесва се добре и се залива с вряла вода. Съдът се похлупен за 15-20 мин, след което отварата се отцежда и към листата се прибавя една средно голяма глава лук – настъргана на ренде и 25 г листа от киселец – нарязани на ситно. Посолява се на вкус и се залива с растителна мазнина. При поднасяне може да се гарнира със сметана или майонеза.
Суха подправка за супи от живовляк:
Листата се измиват със студена вода, подсушават се със суха кърпа и се сушат на стайна температура, разстлани върху чиста повърхност. Досушават се в слаба фурна при 600С за 2-3 часа и се смилат в кафемелачка. Подправката се съхраняват в добре затворен съд. Използва се като подправка за супи, зеленчукови и месни блюда.
Каша от листа на живовляк:
Приготвя се по същия начин както каша от листа на коприва.
Златно мляко на прах
