Почти цялото растение се използва в народната медицина – както листните пъпки, листа, реси, кори, сок, а също и черната брезова гъба - чага. В статията ще се спрем само на лечебните пъпки.

Лечебните пъпки се събират до април, още преди да се разтворят. Те съдържат комплекс от биологично активни съставки: етерично масло, флавоноиди, горчиви и дъбилни вещества, сапонини, витамин С, каротин, никотинова киселина, микроелементи.

Запарките и отварите от пъпките на брезата имат изразено пикочогонно действие-особено ефикасни са при отоци от сърдечен произход, посочва Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения. Сместа обаче не се препоръчва на болни с функционална бъбречна недостатъчност заради възможни дразнения от смолистите вещества.

Отварата от пъпките на брезата има жлъчкогонно действие, а също е добро дезинфектиращо и отхрачващо средство при бронхити и трахеити.

Горещи бани с добавка от запарка от брезови пъпки ( 100 гр. се заливат с 5 литра вряла вода, кисне 2 ч., и се прецежда) облекчават страдания при остри и хронични екземи, дерматити, ревматоиден артрит, радикулит. Лечебният курс включва между 8-10 процедури, по 1 през ден.

Отварата пък се приготвя като ½ суп.л. наситнени брезови пъпки се залива с 1 ч.ч вряла вода, ври 20-30 мин., кисне известно време и се прецежда. Пикочогонният ефект може да се засили с добавка на сода за пиене (на върха на ножа).

Пресни и гнойни рани се повлияват добре от счукани на прах брезови пъпки и брезови кори.

Като пикочогонно средство се прилага и следната отвара: прави се смес от се 10 гр. брезови пъпки, цветчета от обикновена метличина, семена от магданоз и корени от бял оман, 20 гр. листа от мечо грозде, 40 гр. листа от водна детелина. Взема се 1 суп.л. от сместа, ври в 1 ч.ч. вода 10 мин. Приема се по ½ ч.ч отвара 3 пъти дневно 15-20 мин. преди хранене.

От бялата бреза се прави и активен въглен, който се използва както в хуманната, така и във ветеринарната медицина. Освен като абсорбент при отравяния, счукан на прах той е полезен при дизентерия, диспепсия, метеоризъм газове в червата) и срещу спазми.

В някои страни старинни поверия припсвали на брезовата дървесина магическа сила (напр. в Беларус задължително закопавали под прага на новата конюшня брезова цепеничка, за не спира развъждането на конете).