Някои тълкуватели на Библията смятат, че смокинята (Ficus carica) е дървото на познанието, а други сочат ябълката (най-често), както и дюлята, кайсията или портокала. Твърдението за смокинята се основава на факта, че тя е широко известна и разпространена в библейските региони. И още повече след вкусването на забранените плодове. „Създадените от Бога човеци прогледнали и разбрали, че са голи, па съшиха смокинови листа и си направиха препасници”, четем в „Битие 3:7).
Смокинята е позната 5 хил. години преди н.е в Палестина и Месопотамия, по-късно е пренесена в Египет и Гърция, както и в Рим. Нейните плодове били важна част от прехраната на населението, едва ли не наравно с хляба. Наред с хранителните й свойства, от стари времена са почитани и терапевтичните качества на смокиновите плодове ( и други части на растението).
Прилага ли се срещу главоболие, гноящи очи, болки в гърдите и др. Странно, но Св.Хилдегард и Диоскурид считали, че смокинята е полезна само за болния човек, а на здравия – не.
При главоболие може да се направи следния мехлем: листа и кора от смокиня се счукват леко, сварят се с вода, добавя се меча мас и съвсем краве масло, и се изтисква. Втрива се в слепоочията и се внимава да не попадне в очите. Помага и при болки в гърдите.
Пак в старите книги четем, че компрес от смачкани смокини действа благотворно при подути жлези, гуша и обриви, а в добавка с брашно се прави компрес, който се налага при навяхване на кост.
Според Амасиаци незрелите смокини действат прочистващо, с тях могат да се мажат брадавици и петна от витилиго. Зрелите плодове са лесно смилаеми, хранителни, полезни при болести на бъбреците и пикочния мехур.
С млечния сок могат да се спрат кръвотечения , а в комбинация с мед е профилактично средство против катаракта. Сокът от прясно откъсната смокиня действа блатворно на рани, брадавици и акне.
Сушените плодове във вид на лапа помагат при застой на далака, черния дроб, бъбреците, а като отвара – при скрофулоза.
Някои фитотерапевти препоръчват те да се хапват в комбинация с орехови ядки и бадеми.
В комбинация с мента, чубрица и мащерка те въздействат прочистващо на бъбреци и пикочния мехур.
Пепелта от дървесината в миналото е използвана за клизми при диария и силни диарични оплаквания. Ако се направи отвара от смес на смокинови листа и коприва, то тя помага при дизентерийни оплаквания.
През 18-и век смокините били използвани при сърцебиене, бронхиална астма, кашлица, болки в гърдите, огрубяване на плеврата и др.
В съвременната фитотерапия се прилагат също и листата, които се сушат на сянка. Употребяват се както свежи, така и изсушени,основната им съставка е кумарини.
Плодовете на смокинята съдържат етерично и твърдо масло, захари, танини, смоли, скорбяла, плодови киселини, витамини А, В2, С, ензими, слузни и минерални вещества. Действието им слабително, противовъзпалително и облекчават отхрачването, съветва Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения.
Приети на гладно стимулират перисталтиката на червата, т.е постига се очистващ ефект. Богати са на калий и затова се препоръчват на сърдечно болни.
Смокините влияят добре при хроничен бронхит, запек, лениви черва, отоци.
Сушените плодове се киснат в зехтин и се приемат сутрин, действат очистващо. Консумирането им повишава отделянето на урина. Особено са препоръчителни като храна при камъни в пикочните пътища. Отварата и сладко от тях се предлагат като потогонно средство и имат противотемпературен ефект.
Външно се назначават като горещи лапи при циреи и абцеси.
Ако вечерта се вземат 5-10 сушени плода и се залеят в стъклен или порцеланов съд с хладка вода, оставяте ги да киснат цялата нощ, след което се изяждат на гладно, а водата се изпива. Действа разхлабващо.
При проблеми със стомаха и червата е добре да се направи един 4 седмичен лечебен курс .Вземете 5 изсушени смокини, като непосредствено преди употреба ги нарежете на ситни парченца. Залейте с 250 мл. вода и оставете на стайна температура да се кисне през цялата нощ. На сутринта прецедете и с лъжичка изяжте компота.
Сушените плодове действат благотворно и при остеопороза. Консумират се по 3-4 плода разпределени на няколко приема през целия ден.По възможност да се вземат на гладно.
При хронични колити може да се направи следната отвара: смесват се по равни количества сушени листа и корени от смокиня, вземат се 5 суп.л. от сместа, ври в 1 л вода 10 мин, кисне 2 часа, прецежда се. Пие се по ½ чашка 2-3 пъти дневно преди ядене.
Смокинята не е подходяща за диабетици поради високото съдържание на захар в тях.Противопоказани са още при остри възпалителни процеси в червата и стомаха, както и при подагра (заради високия процент на оксалова киселина).
разгледай и поръчай Смокиня, цяла, в оризово брашно, Здравница, 100 гр.
прочети още Защо наричат смокинята лечителката от късното лято?
прочети още Благотворната сила на растенията: Смокиня