"Здравница” продължава с  рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината и лечителското изкуство, чийто принос е позабравен в наши дни.

Един от най-влиятелните американски класически хомеопати от края на XIX и началото на XX в. е д-р Йожен Неш (1838–1917). Той е един от водещите хомеопати на своето време, чиито трудове се разпространяват по целия свят и допринасят за популяризирането на хомеопатията, особено сред лекарите на официалната медицина. Неговите ерудираност, професионализъм и всеотдайност го превръщат в един от най-обичаните хомеопатични автори, а книгите му, написани на точен, ясен и разбираем език, съпътствани с много примери и емпирични наблюдения от практиката, винаги са били препоръчвани на учениците на хомеопатичната наука като незаменим и пръв помощник в ученето, пише д-р Деян Пенчев в своя homeopathyphilosophy.blogspot.co.at/2017/11/blog-post.html.
Д-р Йожен Боарне Неш (Eugene Beauharnais Nash, E. B. Nash) е роден на 8 март 1838 г. в малкия град Хилсдейл в окръг Колумбия, САЩ. На 7 години се премества да живее и да учи в Бингхамтън, Ню Йорк, където по-късно завършва медицина, под ръководството на хомеопата д-р Т. Л. Браун (1). През 1874 г. завършва Хомеопатичния медицински колеж в Кливланд, САЩ. Започва да практикува хомеопатия в малките американски градчета край Ню Йорк Триангъл и Харпърсвил. Премества се след това в Кортланд, където остава до края на живота си.

Д-р Неш е професор по Материя Медика в Хомеопатичния медицински колеж в Ню Йорк за общо седем години. През 1903 г. става президент на Интернационалната ханеманова асоциация (IHA). Член е на Американския институт по хомеопатия, на Щатското хомеопатично медицинско общество в Ню Йорк и почетен член на Щатското хомеопатично медицинско общество в Пенсилвания. През 1905 г. е поканен да изнесе курс от лекции в Лондонската хомеопатична болница в Англия.

За Неш се казва, че е бил тих, възпитан и високо ерудиран човек. На една вечеря, по покана на неговите издатели, се хранел скромно, с малко месо, зеленчуци, чаша вода и чай (Anshutz).

Прави впечатление неговото презиме – Боарне (Beauharnais). Не е ясно дали е имал родова връзка с френската благородническа фамилия Боарне, която има отношение с Жозефин дьо Боарне, съпругата на Наполеон Бонапарт, или е просто заимствано име.
Умира на 6 ноември 1917 г.

Спомен от детството
Неш разказва, че когато е бил млад, по време на следването си по медицина, дълго време е страдал от обилен епистаксис, кръвотечение от носа. Д-р Т. Л. Браун му предписал няколко алопатични лекарства, но без успех. Той започнал да отслабва от загубата на кръв. Накрая неговата баба му дала съвет да сдъвче малко корен от бял равнец (Millefolium) и му показала растението, което растяло в двора на баща му. Той го сдъвкал и скоро се излекувал. Това оставило дълбок спомен в него и след време му се удало възможност да го приложи, както като хомеопатично лекарство, така и като билка.

Докато бил на ваканция в една планина, години по-късно, той срещнал мъж в последен стадий на белодробна туберкулоза. Той се лекувал при някакъв лекар в Ню Йорк, но всеки ден отхрачвал голямо количество кръв със силна кашлица, а препоръчаното му Secale не можело да помогне. Накрая болният се обърнал към Неш: „Докторе, можеш ли да направиш нещо, за да спре това кървене?“. Неш се поспрял и се замислил, защото не искал този умиращ човек да почине в ръцете му като пациент, и се сетил за спомена от детството. Издърпал един корен от бял равнец, който за щастие растял точно под краката им и му казал да го дъвчи. Той се изненадал, но започнал да го дъвчи, харесало му и продължил да го ползва. Това спряло неговото кървене и успокоило кашлицата, а той набрал една кошница с бял равнец и я занесъл у дома си. На следващата пролет обаче починал от туберкулозата.
Има предположения, че бабата на Неш е била билкарка.

Начало на практиката
Разказва се следната история за началото на хомеопатичната практика на Неш.
 „Когато Неш започвал своята хомеопатична кариера бил споходен от парализа. След като премислил симптомите си, решил да вземе Lachesis, но той му помогнал съвсем малко. Обезкуражен, той отишъл да се лекува при големия майстор д-р Адолф Липе.
Почитаемият доктор му дал едно лекарство и заявил: „Когато се излекуваш, ела отново и тогава ще ти кажа какво ти дадох.“
След време д-р Неш се завърнал при Липе във Филаделфия и му казал: „Ето ме отново, напълно здрав. Какво лекарство ми предписахте?“

„Lachesis, Lachesis!“, отвърнал Липе.
„Да, но нали аз вече бях взел Lachesis!“, недоумявал Неш. Старият доктор заподскачал радостно и смеейки се отвърнал: „Но не си го взел в достатъчно висока потенция“.

Тази опитност, заедно с напътствията на д-р Карол Дънам за употребата на неговите лечебни потенции от 200С, дала на Неш увереност в по-високите потенции“ (4).

На друго място се споменава, че е имал проблеми с окото и е можело да остане сляп (Anshutz).

Творчество
Неш написва редица съчинения, оставили важна следа в хомеопатията. За много хомеопати те са едни от най-значимите и успешни хомеопатични книги. Освен тях той има много статии и описани клинични случаи в хомеопатични списания като “International Hahnemannian Association”, “Medical Advance” и др. Те са изключително интересни и полезни, а Неш се ползва с голямо уважение от своите колеги, заради практическия си опит и точното познаване на хомеопатията.

В наше време тези трудове са събрани в една обща книга, под името “Expanded Works of Nash” („Разширени трудове на Неш“).
Безспорно най-известното и най-важното съчинение на Неш е „Водещи лекарства в хомеопатичната терапия”. В него той описва много от  големите хомеопатични лекарства, но по необичаен начин. Лекарствата не са подредени по азбучен ред, както в стандартните Материи Медики, а в ред определен от Неш. Така например първите лекарства са Nux vomica, Pulsatilla, Bryonia, Antimonium crudum и т.н., а не както сме свикнали да започват примерно с Aconite и да свършват със Zincum. Както сам казва той, подредбата в книгата не следва някакъв външен конкретен ред, а изхожда от собственото движение на неговия дух. Но все пак трябва да отбележим факта, че той избира да започне своята Материя Медика с Nux vomica – един от най-големите и значими за ежедневието полихрести.

Неш отбелязва също така, че най-голямата му надежда е книгата да помогне истински на начинаещите хомеопати. Годините са показали, че неговото желание се е сбъднало – книгата представлява безценен наръчник за всички хомеопати. В разказвателен стил той описва най-важните и ключови симптоми на лекарствата, като добавя наблюдения, напътствия и опит от своята практика, което всъщност е едно от най-полезните неща.

След написването на това съчинение, Неш пише следващото: „Водещи лекарства по области“. В него лекарствата вече са по азбучен ред и са представени техните симптоми по области, например „Глава“, „Лице“, „Стомах“ и пр., като са засегнати само най-значимите за всяко лекарство.

Много важно съчинение на Неш е „Водещи лекарства за тифоидна треска“. В него той описва особеностите на треската, как да се подходи хомеопатично, какви лекарства могат да бъдат приложени и по какъв начин.

Неш остава в история на хомеопатията и с написването на самостоятелно съчинение за най-голямото хомеопатично лекарство – Sulphur. През 1906 г. излиза книгата му „Водещи насоки в употребата на Sulphur, със сравнения“, в която подробно са описани главните симптоми на Sulphur, следвайки главите на Реперториума. Посочени са и основните характеристики на лекарствата, които са подобни на Sulphur. Съчинението започва с диференциация между типа темперамент, външния вид и конституцията на Sulphur и останалите близки до него лекарства. Трябва да кажем, че това е един изключително полезен и практически насочен хомеопатичен текст.