В настоящата статия ще хвърлим светлина върху това какво е добре да знае хомеопатичният пациент, за да бъде лечението успешно и удовлетворително. Три са факторите, които той трябва да има предвид по време на хомеопатичното лечение, посочва д-р Деян Пенчев.

1. Желание за излекуване
Едно от най-важните неща, за да бъде човек здрав, е да иска да се излекува. Това, като че ли се подразбира от само себе си, но практиката показва, че почти винаги се схваща като даденост и бързо се изгубва в хода на лечението. Много хора смятат, че това желание е свързано само с началото на лечението, докато всъщност то трябва да присъства във всеки един от етапите на лечебния процес. Това важи с особена сила за хомеопатията, където понякога имаме продължително развитие и разгръщане на картината, най-често поради предишно дълготрайно лечение с алопатия, което е блокирало жизнените, оздравителни сили на човека.
Колкото е по-силно желанието за излекуване, толкова пациентът е по-близо до оздравяването. Осъзнаването, че искаш да си здрав и че здравето помага да работиш и да се грижиш за себе си и своите ближни, събужда нови сили в човека и го мобилизира да оздравее. Когато, с помощта на мисълта и желанието за здраве, човек събуди своите оздравителни жизнени сили, те се свързват много по-силно и дълбоко с жизнените сили, които идват от природните, хомеопатично потенцирани субстанции. Енергията на човека се свързва много по-лесно с енергията на природата и позволява на последната да го лекува.

2. Наблюдателност
Наблюдението е първото практическо действие, което хомеопатът и пациентът трябва да направят в процеса на хомеопатичното лечение. То се  извършва задължително в началото, но присъства и след това във всеки един от етапите на лечението.
Специфика на хомеопатията е, че за да се подбере точното хомеопатично лекарство, симптомите на пациента трябва да бъдат цялостно изследвани. Всеки човек проявява по различен начин болестните симптоми и добавя към тях своите индивидуални симптоми, затова и те трябва да бъдат вземани предвид. Това няма как да стане, ако не бъдат изследвани и анализирани чрез точно наблюдение. То може да бъде извършено от хомеопата или директно от пациента. Хомеопатът обаче може да изследва главно външните, видими симптоми, докато вътрешните, както и усещанията, могат да бъдат отбелязани единствено от самия пациент. Точно те са най-ценните и насочващи за хомеопата, затова наблюдателността е толкова важно качество за хомеопатичното лечение.
Странните, редки и особени симптоми са най-важните в хомеопатията и хомеопатът следи тъкмо за тях. Когато хомеопатът задава точни въпроси и когато пациентът е наблюдателен, тогава изборът на лекарство става лесен.

3. Търпение и постоянство
 Както желанието за излекуване, така и търпението и постоянството са качества, нужни по време на самото лечение. За тях също важи необходимостта от познание на хомеопатията, както и доверието в хомеопата. Този, който познава и осъзнава силата на хомеопатията, знае, че тя може да излекува и най-трудните, хронични случаи. Често пъти обаче за това трябват време, настоятелност и преодоляване на личните съмнения.

Забелязано е, че много хора се отказват прекалено бързо от хомеопатичното лечение. Те очакват да бъдат излекувани още от първия път и само с едно предписание. Нетърпението и липсата на искрено желание за излекуване са големи пречки пред лечението. Ако някой иска да оздравее, никаква сила на света не може да го спре! Той ще упорства в своето желание и накрая ще постигне тази цел. Много често хората са преминали през всякакви различни лечения и едва накрая идват при хомеопата, и искат веднага да бъдат излекувани. Те обаче не си дават сметка, че с различните терапии и лечебни средства, са объркали своята жизнена сила и за да бъде здравето им възстановено може да се изисква по-дълго време. Тук е полезно да бъдат включени към лечението здравословен, диетичен режим, спорт и повече движение, за да се раздвижат оздравителните сили на организма.

Ако хората се обръщат навреме към хомеопатията, ще има много повече успешно и бързо излекувани случаи. Тя е изключително ефективна и бързо действаща, особено в острите състояния. Много пъти хомеопатите са спасявали своите пациенти дори от явна смърт, като например при инсулт, инфаркт, травми, инциденти и др.

Невинаги обаче хомеопатът може да намери точното лекарство от първия път. Ако проблемът не е спешен и застрашителен е препоръчително да му се даде нужното време и спокойствие, за да анализира случая. Ако обаче бъде забелязано, че той не се занимава активно с него, че не го изследва както трябва и не му обръща нужното внимание, хомеопатът може да бъде сменен. Вярна е максимата, че ако хомеопатът не успява, не е виновна хомеопатията, а самият той. Има обаче и случаи, които са нелечими в момента, защото основните проблеми са на по-дълбоко ниво.

Понякога даден хомеопат се занимава с някой случай, не успява да помогне и пациентът си заминава разочарован. След няколко месеца обаче той се връща отново, защото не е намерил успех с други терапии, и иска пак да бъде лекуван с хомеопатията. И тогава хомеопатът успява да го излекува. Понякога хомеопатът дава няколко лекарства едно след друго, с частичен успех, които променят малко по малко картината, докато накрая се покажат симптомите на ново лекарство, което излекува случая.

Често пъти жизнената сила на пациента е толкова блокирана и слаба, че трябва да има продължителен прием на точно подбраното лекарство, за да започне да действа пълноценно – понякога със седмици, месеци или повече. Тук именно са подложени на сериозно изпитание желанието за излекуване, търпението и постоянството, както на пациента, така и на хомеопата. Ако тези условия не присъстват и в двамата, трудно може да бъде излекуван такъв случай.

Хомеопатът трябва да се бори за здравето на своите пациенти, а те от своя страна – да се борят със себе си и да съдействат на хомеопата в лечебния процес. Лечението е борба за здравето и най-често се излекуват тези, които искат, знаят и настояват да бъдат излекувани. Болният трябва да иска да бъде излекуван, той трябва да бъде упорит и категоричен в това желание. Не хомеопатът да го търси и да го подтиква да продължи лечението си, а той сам да се обажда, да бъде активен и отговорен.

Много пъти хомеопатът дава лекарство на пациента и последният повече не се обажда. Това, освен че показва неуважение към хомеопата, който е работил и размишлявал върху случая, показва и безотговорно отношение към себе си. Хомеопатите обикновено искат да помогнат на болните, затова всяка обратна връзка е полезна за тях. От друга страна пациентът има правото във всеки един момент да смени своя лечител или лечение.

Най-често срещаните причини за неуспех в хомеопатичното лечение са: незнаещ хомеопат и ненаблюдателен пациент. Ако хомеопатът не е добре подготвен, ако не учи постоянно и не е запознат добре с лекарствата и тънкостите в хомеопатията, няма да има успешни случаи. А ако пациентът не е наблюдателен и не иска да съдейства в лечението, няма да дава достоверна информация на хомеопата и ще го обърква и заблуждава в предписанията.

Най-често пъти от пациента се изисква само едно – да наблюдава и описва точно симптомите си. Излишно време се губи в продължителни телефонни и интернет разговори, когато пациентът не се е постарал да опише сам симптомите си. Тези, които вече имат опит с хомеопатията, знаят това и се свързват подготвени с хомеопата. Разбира се, той винаги е склонен търпеливо и добронамерено да обясни на всеки спецификите на хомеопатичното лечение, но ако пациентът се подготви предварително, това ще го улесни и той ще зададе само уточняващи и специфични въпроси, които да му помогнат да предпише най-точното лекарство.

Визитка: Деян Пенчев е доктор по философия, квалифициран класически хомеопат и изследовател на хомеопатията.Автор е на книгите: Хомеопатия при болки в гърба и ишиас (2017) и Хомеопатия – философия и практика (сборник статии, 2016).  Завършил е Българско хомеопатично общество, редовен член е на Европейския централен съвет на хомеопатите (ECCH). Също така е консултант по шуслерова терапия.

Повече за хомеопатията: http://homeopathyphilosophy.blogspot.co.at/2017/11/blog-post_28.html