"Здравница" продължава с  рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината и лечителското изкуство, чийто принос е позабравен в наши дни.

Амирдовлат Амасиаци e арменски енциклопедист и лечител, нещо като арменския Петър Димков.

Истинското име  на лечителя е Георгий, но по народност е арменец. Роден е около 1420-1425 година в град Амасия, Мала Азия. Ученик е на арабската медицинска школа и името му в превод от арабски означава „владетел на богатства”. Имал е големи познания и авторитет и е познавал из основи класиците на медицината. Бил е страстен поклонник на книгите и знанието, поради което е бил наричан от съвременниците си Втория Птоломей. Владеел е арменски, латински, гръцки, турски, персийски и арабски езици. Той е родоначалник на арменската медицинска наука. Неговите многотомни трудове са познати в Европа и са били настолна книга на всички арменски лекари до началото на 19 век, пише сп. InSpiro.

Важно място в това отношение заема книгата му „Ползата от медицината”. В зряла възраст Амирдовлат Амасиаци е живял и работил по българските земи – 10 години в Пловдив или Бачковския манастир, който е бил голям културен и медицински център през Средновековието. Той е обходил голяма част от българските земи, по които е събирал медицински книги, изучавал лечебните средства, прилагал на практика своите знания и обобщавал своя богат опит в написаните от него книги: 1459 г. (Константинопол) –„Учение за медицината”, а през 1469 г. – „Полза от медицината”, която включва анатомия, хигиена, патология, лечение и отравяния с вещества със смъртоносно действие. Описани са 209 болести. Това е най-пълното описание за съществуващите болести и разпространението им по българските земи. От тази книга научаваме за многото трудности и тежкия му живот, довел го до отчаяние.
 „Аз събрах много арабски, турски и персийски книги. Дълго живях в чужбина, преживях много трудности и беззакония от съдии, чужденци, царе и князе. През това време изпитах добро и зло и бедност. В различните страни се занимавах с лекарско изкуство, аз изпитвах според моите разбирания много лекарства и сложни съединения, обслужвах много болни – князе и високопоставени граждани, хилядници и стотници, бедни и богати, деца и възрастни. Аз видях много добро и зло и стигнах до такова състояние, че нито се радвам на богатство, нито оплаквам бедността.”, пише той в  „Народна книга”, 1477 г., Пловдив.

Авторитетът му бил огромен. Религиозните му възгледи не са му попречили да бъде назначен за „Главен хирург и началник на телохранителите в двора на султан Мeхмед II, а такова доверие не е получавал всеки, отбелязва още сп. InSpiro.

Амасиаци борави с богат арсенал от лечебни средства и споменава над 1700 вида. През 1482 г. завършва обемистия си и оригинален труд „Ненужно за невежи”, който посвещава на лекарското изкуство. „ Аз написах тази книга, за да могат читателите да я разберат лесно, но неукият не може да се ползва от нея. Бъди последователен в мъдрите знания. Ако ли ти не се учиш, то си невеж лекар. Прилагай своите знания, когато станеш учен.”

От Амирдовлат са известни съчиненията „За признаците на болестите, живота и смъртта”, „Речник на лекарствените вещества” – подредени по азбучен ред.

Според негови съвременници през 1490 г. се е подвизавал в град Бурса, където е и починал през 1496 г.

Произведенията на Амирдовлат са цели томове, написани с голямо старание и чувство за отговорност, над които е работил дни и нощи. Той се е докоснал не само до лечебната материя, но и до моралните и етични принципи на лекарската професия, като очертава какъв трябва да бъде лекарят: да не е алчен и користолюбив, да пази лекарската тайна, да не взима пари от бедните и пр.
Голям интерес представлява фактът, че всичките му съчинения имат дидактичен характер и са насочени към обучение на учащите се.

„ Аз проверих всичко повторно, затова щото леко да бъде разбрано, за облекчаване труда на учащия се”, отбелязва лечителят в книгата си „Ненужно за невежи” (издадена у нас от издателство” Изток-Запад”).