Сега е времето да се запасите с хвойнови плодчета, които имат разнообразно приложение в народната медицина. Най-подходящото време е след първите мразове през октомври-ноември. Събирането им е трудно, затова под храста е добре да се постеле платно, той да се  стръска добре и узрелите галбули падат лесно. Добре е да се знае, че плодчетата трябва да се сушат на сенчесто и проветриво място, но не и във фурна. А като се готови е добре да не се опаковат.

У нас са познати 5 вида хвойна, като в лечителското изкуство се използват обикновена хвойна (Juniperus communis) и червена хвойна (Juniperus oxycedrus). 

Сурови плодове от хвойна (от 2 до 10 бр. дневно), както и чаят от тях е подходящ при трудно уриниране, подагра, хемороиди, кожни обриви, пясък и камъни в бъбреците, лош дъх, киселини, настинка, воднянка.

С отвара от плодовете на хвойната се правят промивки при сугреби (пруриго), а също и инхалация при кашлица и задух.

При хемороиди се пие отвара от плодовете на хвойна, киснати във вино или ракия.

Стрити на прах плодчета на хвойната, заедно с листата и връхчетата на планинския клек се използват за гаргара, а също и за лечение на безплодие, проблеми при менструацията чрез промивки и пиене, съветва известният наш билкар Васил Канисков.
Смес от счукани хвойнови зърна и мед помага при проблеми с жлъчката.

Отвара от млади хвойнови клонки и листа се ползва като слабително средство.

С плодовете на хвойната може да се прикадяват стаите и въздуха в тях.

С помощта на сухи хвойнови дръвчета обредно се добива нов (жив) огън – на големите християнски празници, при основаване на ново селище, а също при опасност от епидемии при хората и добитъка. Според поверието пак, за предпазване от зли сили по врати, прозорци и комина се поставят хвойнови клонки.

Още в трудовете на Теофраст, Диоскорид, Плиний са отразени лечебните свойства на хвойната. Срещу болки в гърдите, белия и черния дроб св.Хилдегард препоръчва да се сварят хвойнови плодчета във вода, да се прецедят през тензух и към сместа да добавят мъничко оцет и корен от сладник ( женско биле), както и джинджифил, но в по-малко количество от сладника. Слага се пак да поври и се прецежда. Пие се преди и след храна. Лечителката още тогава насочва и към комбинация с други лечебнирастения.
Отварата от свежи клонки може да се използва за добавка към водата за баня при висока температура.

При болни от задух е полезно, според древния лечител Авицена да се направи следната смес и да се ближе: 2 части плодчета от хвойна се смесват с 1 част краве масло и се добавя 3 части мед.

Стимулирането на веждите след окапване се постига чрез втриване на счукани и стрити с оцет листенца на засегнатите места.

Германците също издигали в култ този храст. През 16-и в. германските лечители употребявали хвойновия чай като потогонно средство, което действа и кръвопречистващо, и действа много добре на урогениталния път (2-3 пъти дневно 10-15 бр. плодчета се запарват в 500 мл. вряла вода и се изпива).

Свещеник Кнайп също отбелязва дезинфекциращите свойства на плодчетата на хвойната – за опушване особено на помещения, където е имало инфекциозно болни, а за предпазване от зараза, персоналът, който се грижи за тези болни е добре да дъвчат почти непрекъснато хвойново плодче (до 6-10 бр. дневно).

Руснаците използват храста и за подобряване на кръвния състав: първият ден трябва да се започне с 4 плодчета, втория- с 5, третия – 6, на четвъртия – 7 и така да се стигне до сдъвкване на 15 плодчета на 12-ия ден. А после да се намаляват с едно на ден и да се остане на 5 бр. плодчета дневно.

Швейцарският лечител Йохан Кюнце твърди, че баните с отвара от хвойновите плодчета е много добра при стари ревматични болки. Добавката за лечебната баня може да се приготви също като свежите клонки на хвойната се добавят свежи клонки от бор и смърч.
Хвойното етерично масло влиза в състава на редица течни препарати и мехлеми за втриване при ревматизъм, използва се и за бронхити. От игличките на хвойната се прави т.нар „хвойнова вода”, която е фитонцидно средство.

Въпреки широкото приложение на хвойновите плодчета е добре да се избягма продължителната употреба и предозирането. И затова е най-добре да се употребяват след консултаци с опитен билкар или фитотерапевт.

За външна употреба може да се направи и хвойнова тинктура, която е подходяща при ревматизъм и подагрични възпаления с отоци, и вътрешно- при безапетитие, кашлица, газообразуване. Вземат се 100 гр. хвойнови плодчета, които се заливат с 500 мл. 70- градусов спирт. Оставя се да престои 14 дни като често се разклаща. Прецежда се и се налива в чисто шише. Вътрешно се вземат по 20 капки върху бучка захар. При болки в ушите се слага памуче, напоено с тинктура и добре изстискано, съветва Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения.

Ако сутрин се сдъвчат 1-2 плодчета, слюнката се глътне, а остатъците от тях се изплюят, това повлиява благоприятно на стомаха през целия ден. Освен това прогонва лошия дъх и действа профилактично срещу зарази.

При слагане на киселото зеле може да се добавят хвойнови плодчета: 20 гр. сушени хвойнови плодчета  се счукват в хаванче и се варят в 1 л.вода. При осоляването на зелето се добавя и изстудената отвара (500 мл. на 10 кг.).