"Здравница" продължава с рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината и лечителското изкуство, чийто принос е позабравен в наши дни.
Акад.д-р Константин Пашев е роден в Сливен през далечната 1873 г. Неговият род се славел с видните си търговци, но той избрал да учи медицина. След като завършил прочутия Роберт колеж в Цариград (1893 г.), той записва да учи за лекар във Франция. Следва в Монпелие и Лион.
Връща се в България и започва работа в престижната Александровска болница (1899).
Междувременно всяка година специализира очни болести в най-добрите европейски клиники - Лион, Париж, Берлин и Лондон. През 1906 - 1907 г. е асистент в Лондонската кралска болница в Англия. Любопитен факт е, че тези специализации той осъществява изцяло на собствени разноски. Това важи и за участието му на всички европейски офталмологични форуми, където изнася доклади.
През 1916 г. проф. Пашев първи в света описва очното заболяване, станало известно след това в чуждата литература като "Конюнктивит на Пашев". Същевременно въвежда множество нови оперативни техники и създава нов оперативен инструмент - сфинктероиридотом.
Пашев е сред основателите през 1917 г. на Медицинския факултет на Софийския университет. Създател е на Университетската очна клиника и катедрата по офталмология към Медицинския факултет и е неин пръв професор и ръководител 22 години - от 1919 до 1941 г. Основател е на Института по обществена медицина и хигиена при БАН.
Създател е на първото на Балканите училище за слепи деца (1905). Основател на първия в България Институт за професионална подготовка на възрастните слепи (1938). Основател и издател на първото в България "Списание за борба против слепотата" (1933 - 1942).
Голяма част от публикациите на Пашев - над 160 статии, са отпечатани в 25 от най-важните и престижни научни списания по офталмология в Европа. Цялата патология на окото е застъпена в неговите повече от 250 научни и 230 научно-популярни публикации.
Проф. д-р Пашев написва първия учебник по очни болести в България (1925). Автор е на първите по рода си монографии "Социална офталмология" (1936) и "Синтетична офталмология" (1942).
Умира на 88 години, през 1961 г.
прочети още Ханеман, основоположникът на хомеопатията
прочети още Елизабет Блакуел или трудният път на жените в медицината
прочети още Дядо Влайчо и неговите съвети за здраве
прочети още Калните бани за здраве у нас и техният родоначалник
прочети още Какво знаем за диетите на Озава?
прочети още Как д-р Бах стигна до извода, че се лекува пациента, а не болестта?
прочети още Как д-р Ливинтстън откри билката строфантус?
прочети още Как бе създаден тритомника?
прочети още Ботаникът, който нарече домата помидор
прочети още Кой е откривателят на маскираната хранителна алергия?
прочети още Кой е личният лекар на императрица Мария Терезия?
прочети още Местната упойка - посрещната с ледено мълчание от лекарското съсловие
прочети още Гален - придворният лекар на Марк Аврелий
прочети още Рентген - прадядото на модерния скенер
прочети още Кой е бащата на модерната химиотерапия?
прочети още Най-благородният очен лекар
прочети още Кой е бил личният лекар на Гьоте?
прочети още Руски кибернетик въвел метода на единствения флакон в хомеопатията
прочети още Децата на кои български фамилии са учили медицина във Виена?