Визитка:
Акад. проф. д-р Иван Миланов, изпълнителен директор на Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Св. Наум“ в София.

Има клинична специалност по неврология. Доктор на медицинските науки, академик на БАН. Специализации в чужбина: по двигателни нарушения (Канзаски университет, САЩ) и по проблемите на главоболието (Университет на гр. Pavia, Италия). Над 550 научни публикации, в т.ч. в престижни западни списания. Автор на над 60 монографии и учебници по неврология. Член на Нюйоркската академия на науките (NYAS), Международната асоциация за изучаване на болката (IASP), Световната асоциация по двигателни нарушения (Movement Disorders Society), съвета на Европейския комитет за лечение и проучвания на множествената склероза (ECTRIMS) и Научния комитет на Дружеството за изучаване на невропротекция и невропластичност (SSNN). Членува в редица други международни научни организации, занимаващи се с изучаване на болката, с проучване и лечение на множествената склероза. Председател на Българската асоциация по двигателни нарушения и множествена склероза. Главен редактор на няколко научни списания, в т.ч. „Двигателни нарушения“. Отличен с редица български и международни награди. Интервюто е за издателство”Кибеа”.

- Проф. Миланов, съгласно официалната медицинска парадигма „множествената склероза (МС) е доживотно, прогресиращо заболяване, опосредено от имунната система“ и повечето лекари не вярват, че възстановяването от него е възможно. Проф. Джордж Джелинек в своята книга „Преодоляване на множествената склероза” ( издателство” Кибеа”) обаче привежда убедителни данни от дългогодишна статистика (над 700 цитирани в книгата научни публикации и проучвания), в т.ч. проследяване на пациенти, прилагащи 7-стъпковата му програма от 15 години, за да докаже, че връщането на човек с такава диагноза към нормален живот в добро здраве е реално постижима цел. Възможно ли е според Вас възстановяването от множествена склероза?

- „Възстановяване“ и „излекуване“ са различни неща. Огромна част от пациентите имат нормален живот благодарение на съвременната медицина. Вероятно програмата на проф. Джелинек има своя принос за нормален живот. Най-малкото дава на пациентите надежда.

- Бихте ли обяснили по-подробно какво означава изразът „дава надежда“, ако това е основният принос на програмата?

- Всеки човек с хронично заболяване има нужда от надежда, която ще подобри хода на неговото заболяване към по-добър. А надеждата в случая е в усещането, че можеш сам да контролираш болестта.

- Първата мярка в 7-стъпковата програма е спазването на диета. От десетилетия са известни поразителните резултати от 34-годишното проучване на д-р Суонк за ефекта от драстичното намаляване на наситените мазнини в диетата върху общото състояние на хора с МС. Уводна статия в сп. Nutrition от 2003 г. завършва с въпроса: „Щом резултатите са така впечатляващи, защо останалите лекари, невролози и клиники не са възприели този метод на лечение?“ Защо наистина?

- По-рано ние, специалистите, препоръчвахме същата диета, но преди няколко години излязоха проучвания, отхвърлящи ролята на ненаситените мастни киселини. Но ние не препоръчвахме изцяло да се спре консумацията на месо и млечни произведения, а само да се намалят.

- Проф. Джелинек определя проекта си като „Възстановителна, конвенционална, почиваща върху доказателства превантивна програма за преодоляване на МС“. Как бихте я оценили от гледна точка на надеждност, научност, приложимост? Кои са силните й страни и има ли нещо, което не приемате?

- Аз съм против крайните диетични режими, защото данните в годините се променят. Само си спомнете колко режими бяха препоръчвани, отхвърляни и отново приемани. Това, което днес е вредно, утре се оказва полезно, а медицината знае още твърде малко, за да дава категорични твърдения. Що се отнася до научността и надеждността на теорията в книгата на проф. Джелинек, това са въпроси, на които бъдещето ще отговори. Но всеки може да опита да я приложи.

- Промени ли трудът на проф. Джелинек нещо в нагласата и познанията ви за МС? Смятате ли, че книги като „Преодоляване на множествената склероза“ могат да допринесат за пробив в лечението на това автоимунно заболяване?

Не промени нагласата ми, защото това са известни факти. За пробив не може да се говори, за съжаление. Медицината е все още много далеч от разбирането на автоимунните заболявания.

-  Тези „известни факти“ са организирани в една високоефективна програма за преодоляване на МС, както личи от приведените данни. Как смятате, ще спечели ли пациентът, ако медицината се отнесе по-благосклонно към доказаната ефективност на програмата? Смятате ли, че автоимунните заболявания са предмет единствено на конвенционалната медицина?

- Пациентът няма какво да загуби от програмата, защото начинът на живот може да допринесе за по-благоприятен ход на автоимунните заболявания. Но да се спре консумацията на месо и млечни продукти на човека, който като биологичен вид консумира месо, може и да не е най-доброто.

- След дългогодишни наблюдения авторът отбелязва, че тъкмо лекарите с МС се придържат най-стриктно към възстановителната програма и постигат най-добри резултати. Възможно ли е лекари и пациенти да обединят усилията си и да направят това, което прави Фондацията на д-р Джелинек, например да се организират ретрити за страдащи от МС, които биха дали мощен тласък за промяна на начина на живот?

- Възможно е, но това е роля предимно на пациентските организации. Ретрити, разбира се, могат да се организират.

- Бихте ли препоръчали книгата на своите пациенти в едно изречение? Приемате ли например следното: „7-стъпковата програма за преодоляване на МС е доказана на практика успешна формула, съчетаваща различни методи на лечение, в т.ч. конвенционална медицина, които поставят във фокуса пациента и личната му ангажираност с процеса на лечение?“

- Бих препоръчал книгата на пациентите с множествена склероза, защото по един достъпен и научен начин е разказано всичко за болестта. Всеки сам ще избере какво от програмата да спазва, но е задължително да приема медикаментите, модифициращи хода на заболяването.