„Здравница” продължава с рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината, чийто принос е позабравен в наши дни.
Развитието на римската медицината до времето на Гален
В гръцката колония Кротон в Южна Италия в края на VІ в.пр. Хр. се установява и развива медицинска школа, която обучава гърци и римляни. По времето на римската република медицината се практикува предимно от гърци, роби или освободили се роби. Едва през ІІІ в.пр.Хр. свободни гърци и римляни се посвещават на лечебното изкуство.
Дотогава основни лечебни познания са имали patres familias , които са се грижели както за близките и робите си, така и за животните в стопанството, като ползвали лечебни методи, наследени предимно от етруските.
Писателят Плиний Стари в съчинението си „Естествена история“ пита реторично: „Всъщност не живеят ли хиляди народи без лекари и дори без медицина, както римският народ повече от 600 години, и без самият той да е бил бавен в приемането на изкуствата, а дори жаден за медицината, докато не я осъдил, след като я изпитал.“
В историята на Тит Ливий „От основаването на Града“ се разказва как римляните приемат култа към бог Асклепий по препоръка на Сибилинските книги в края на ІІІ в.пр.Хр., за да спрат чумна епидемия, изпратена им като наказание от боговете. Според мита,
в кораба, който пристигнал от Гърция със статуята на божеството, имало змия, която изпълзяла на острова в река Тибър и там по-късно било издигнато светилище на лечителя.
Гръцкият лекар Архагат от Пелопонес е първият, който получава официално разрешение през 218 г.пр.Хр. да лекува в Рим. Тъй като имал авторитет на специалист, лекуващ раните, римляните му предоставили помещение за лечение, закупено с обществени средства. След него в Рим дошъл известният лекар Асклепиад , който бил завършил реторска школа и с напътствията си спечелил симпатията на римските граждани. Целз цитира в ІІІ глава на „За медицината“ възгледите на Асклепиад за лечението: „Асклепиад казва, че задължение на лекаря е да лекува сигурно, бързо и приятно.“
Следващият известен лекар е Темизон от Лаодикея, ученик на Асклепиад и основател на методическата школа, живял в Рим при управлението на Август (31 г.пр.Хр.–14 г.сл.Хр.).
В началото на І в.сл.Хр. Авъл Корнелий Целз представя на съвременниците си произведение от 8 книги в областта на медицината. Това е медицинският трактат De medicina „За медицината“, част от енциклопедията Artes „Изкуства“, съставена по времето на император Тиберий (14–37) и посветена на земеделието, медицината, военното дело, реториката, философията и правото. Извън историческия преглед на развитието на медицината и кратките анатомични бележки за вътрешните органи и опорно-двигателния апарат, съчинението представя всички аспекти на здравето, болестите и леченията им. Последните 2 книги са посветени на хирургията и са със специализирана насоченост.
Целз убедително защитава тезата, че медицината е не само практическо занимание, но се нуждае и от разработена теория. През І в.сл.Хр. Аретей от Кападокия става известен с трактатите си „Причини и симптоми на острите болести“ и „Причини и симптоми на хроничните болести“, които са запазени до днес.
Римският учен Клавдий Гален (ок.129 – 216 г.), придворен лекар на римските императори Марк Аврелий, Комод и Септимий Север, създава епоха в европейската медицина. Поради това през Късната античност и Средновековието е смятан за втория след Хипократ колос и неоспорим
Съчинението му в шест книги „За хигиената“ или в латински превод „За запазване на здравето“ е написано около 175 г., когато Гален е бил в разцвета на силите си и вече е придобил достатъчно практически опит, за да разгледа един от двата основни дяла на медицинското изкуство, наречен „хигиена“ или „изкуство на съхраняване на здравето“: „Изкуството за човешкото тяло е едно, както посочих в друга книга, но се разделя на два големи дяла: единият се нарича „хигиена“, а другият – „терапия.“ Задачите им са различни и ако хигиената предпазва, то терапията се грижи състоянието на тялото да остане непроменено: „Тъй като по значение и по време здравето предхожда болестта, ще разгледам първо как да бъде запазено здравето и след това по какъв начин да бъдат премахнати болестите.“
Макар да пише също, че съчинението е предназначено за „гърците и за тези, които въпреки че са варвари по рождение, са възприели гръцката култура“, това, което описва, е било изпитано и проверено в практиката му в императорския двор и у знатни фамилии.
Самият автор на няколко места подчертава, че в този своеобразен „учебник по хигиена“
следва метод, при който стройно се излагат не само теоретичните постановки, но се дават и примери за по-доброто усвояване на теорията,
включваща идеите за 4-е основни елемента в тялото – топло, студено, влажно и сухо, както и насоки, които целят да запазят или възстановят най-доброто им смесване – „евкразията“.
Гален представя като образци конкретни примери, чието здравословно състояние проследява и говори за собственото си здраве като илюстрация на добрите хигиенни практики. Сред основните изисквания за доброто здраве е умереността във всяко действие: „Смятам, че е правилно казаното от Хипократ в „Афоризми“: „Работата да е преди яденето“, както и в VІ книга на „Епидемични болести“:
„Всичко трябва да е умерено: работа, хранене, пиене, сън, полови контакти“, той е посочил, че тези дейности следва да се извършват умерено и каква да бъде последователността им.“
Според П. Сотрес: „С Гален хигиената получава знатната си титла и това става най-вече благодарение на синтеза, който той прави на Хипократовите идеи, учението на Аристотел и откритията на елинистическата наука.“ За Гален е от значение фактът, че съставящите тялото подобни елементи имат материален характер и върху тях може да се въздейства с материални средства с оглед на лечението на болния организъм. В медицината Гален отстоява диалектическите си възгледи, като наблюдава, анализира и описва различните етапи и промени в човешкото тяло от раждането до смъртта, търси връзката между възрастовото развитие, грижите за здравето и болестта.
Здравето никога не остава в едно и също състояние, затова и развитието на детето се разделя на 7-годишни периоди, през които се променя основното смесване на четирите градивни елемента.
С течение на времето тялото изсъхва и това е основната причина за естествената смърт на живите организми. За Гален животът е кръговрат, при който съразмерността в материята се възстановява чрез хранене, пиене, дишане и пулс, тъй като природата е заложила в живите същества и в растенията вродената способност да се стремят към това, което не им достига.
На практика отличното устройство и функциониране на всички органи в човешкото тяло се среща рядко, затова и заключението на Гален е: „Следователно при толкова промени не трябва да търсим най-доброто физическо състояние, защото дори да съществува, не би останало непроменено и за миг. Учудвам се на мнението на някои, че здравето и доброто смесване не се изменят и ако има някакво малко отклонение, то вече не е здраве.“
Сред определенията за здравето намираме още: „Болката ни измъчва много и затова състоянието, при което не чувстваме болка и нищо не ни пречи да извършваме ежедневните си дейности, наричаме здраве.“
Практическата част на първа книга включва предписания относно отглеждането на новородено момче с отлично смесване, хигиената на кърменето, къпането и масажа, пиенето и чистия въздух, както и какви грижи следва да се полагат до 14-годишната му възраст.
В книга втора „Масаж и упражнения“ продължава изложението на основните цели на хигиената като приложна част на изкуството. Гален утвърждава, че
хората са различни и начинът на живот е различен, следователно не би могло да се дадат едни и същи предписания на отделните хора.
Опитното познание на Гален е от значение за диференциране на начините за поддържане на тялото на човека с отлично смесване на елементите. Подробно са описани видовете и техниките на масажа.
За първи път в европейската медицинска история Гален дава класификация на видовете масаж, съобразена с теорията за смесванията на елементите в тялото, като предлага теоретично и практически разработена методика за извършването им.
Той чертае и диаграма, която да улесни хигиениста при запомнянето на видовете масаж: малко голямо умерено силен Качество Количество малко голямо умерено лек малко голямо умерено умерен.
По-нататък в книгата се посочват упражненията, които могат да се изпълняват, какъв е ефектът от тях и как се избират подходяща диета и режим на живот .
След като е определил, че не всяко движение е упражнение, а само по-интензивното и че някои видове физическа работа също са упражнения, Гален разделя упражненията на силови и скоростни:
„Наричам силово упражнение това, което се прави със сила, но без скорост, а скоростно упражнение това, което се прави със сила и скорост, но няма значение дали ще се казва със сила или енергично.“
В книга трета „Апотерапия, къпане и умора“ Гален определя заключителната фаза на упражненията, наречена „апотерапия“ , описва видовете единична или комбинирана умора, която може да се появи като последица от неправилно упражняване, говори за ползата от къпането с различна температура на водата и предлага диета и лечебни средства при тези състояния, както и при безпокойство, безсъние и други проблеми. Тезата, че полезното за един е полезно за всички, е грешна и всички предписания трябва да са индивидуални.
Апотерапията включва бавни упражнения, масаж, къпане и намазване на тялото.
Лечението включва упражнения, бани и поемането на определени храни и течности, подбор на лекарства – извлеци от билки, отвари, пчелен мед и др., приемани по различно време на деня. Ако в тялото са се събрали множество отпадни продукти, може да се направи кръвопускане, да се предизвика повръщане или очистване на червата. Част от хранителната диета при умората с усещане за нараняване е следната: „От плодовете най-подходящ е лимецът, от зеленчуците – марулята, от рибите – придънните, хлябът да е изпечен на пещ, подквасен и умерено чист, птиците да са планин- ски, напитката – оксимел, медовина, рядко и бяло вино, и всичко, което поражда добри сокове и прочиства, не е лепкаво, не създа- ва плътен сок и не е много хранително.“ Сред основните лекарства, подходящи за облекчаване на състоянието, са лекарствата от трите вида пипер и т.нар. Диосполитско лекарство или Диосполитикон.
Гален дава рецепти и описва разновидностите им, по-нататък посочва приготовлението на лекарството от каламинта и
на различни течни масла, сред които маслата от ела, топола, лайка, риган и др.
Той се занимава с различни по характер медицински проблеми в книга пета „Диагноза, лечение и предпазване от различни заболявания. Гален обръща специално внимание на различните бели вина, тъй като според него гъстите тъмни вина сгъстяват соковете, запушват някои основни органи и водят до образуване на камъни в бъбреците.
Съветите му към възраст ните хора продължават с храните и напитките, които не бива да приемат и какви лекарства трябва да вземат, ако страдат от лениви черва и посочва примери от практиката си, свързани с различното усвояване на козето и магарешкото мляко.
В книга шеста „Профилактика на болестните състояния“ обсъжда основни проблеми на профилактиката и лечението на болестните състояния.
прочети още Ханеман, основоположникът на хомеопатията
прочети още Елизабет Блакуел или трудният път на жените в медицината
прочети още Дядо Влайчо и неговите съвети за здраве
прочети още Калните бани за здраве у нас и техният родоначалник
прочети още Какво знаем за диетите на Озава?
прочети още Как д-р Бах стигна до извода, че се лекува пациента, а не болестта?
прочети още Как д-р Ливинтстън откри билката строфантус?
прочети още Как бе създаден тритомника?
прочети още Ботаникът, който нарече домата помидор
прочети още Кой е откривателят на маскираната хранителна алергия?
прочети още Кой е личният лекар на императрица Мария Терезия?
прочети още Местната упойка - посрещната с ледено мълчание от лекарското съсловие
прочети още Гален - придворният лекар на Марк Аврелий
прочети още Рентген - прадядото на модерния скенер
прочети още Кой е бащата на модерната химиотерапия?
прочети още Най-благородният очен лекар
прочети още Кой е бил личният лекар на Гьоте?
прочети още Руски кибернетик въвел метода на единствения флакон в хомеопатията
прочети още Децата на кои български фамилии са учили медицина във Виена?