Вкусът на листенцата на голямата градинска червена роза е горчиво-сладък. За медицински цели се берат още неотворени или непълно отворени пъпки, защото растението има повече укрепващи свойства.

Естеството на розата е сложно, тя се състои от воднисто и землисто вещество. Някои експерти смятат, че природата на червената градинска роза е горещо и влажно, а други го приемат за уравновесено.

Присъщо е укрепващото й действие, особено проявено в изсушените й листенца (те са по-малко горчиви). Някои смятат, че естеството на изсушената роза е по-студено в сравнение със свежата роза. Добре е да се знае, че изсушената роза има по-малко сладост.

Градинската червена роза укрепва силите, създава добро настроение, омекотява и разрежда материите, очиства, има слабителен ефект. Пресните листенца могат да се наложат върху челото при главоболие (особено, когато е причинено от излишна топлина.) За укрепване на венците и зъбите устата се плакне с отвора от розови листенца. За целта се препоръчва да се натрият зъбите също с пресни или изсушени листенца. Вдишването на аромат от роза действа укрепвашо на сърцето и мозъка, обаче някои хора със слабо здраве могат да получат обриви, подобно на копривна треска ( уртикария). В същото време при повечето хора кихане и хрема от розите действат успокояващо на хремата, кихавиците, а обривите отзвучават. За да се предотврати отрицателният ефект хората с гореща натура трябва да миришат камфор.

Приетите през устата листа от роза освен, че укрепват сърцето, действат благотворно върху белия и черния дроб, червата, а също матката и дебелото черво, премахват кръвохраченето.

Пиенето на вода в която са стрити вода от роза или отвара от тях помагат при сърцебиене, което се дължи на разговорещен организъм, на обща слабост, укрепва стомаха при разстройство ( което също се дължи на излишна топлина).

Поръсването с прашец от изсушени и стрити листенца на роза е полезно при обриви на тялото и при рани.

Налагането на рани (напр. прострити при ходене) с пресни листенца от роза оздравява мястото, а при дълбоки рани подпомага образуването на млада тъкан.  По същия начин има добро действие върху възпалени подутини, като ги разясня.

Препоръчва се също пресни листенца от роза да се сложат  върху места, в дълбочината на които са се забили остри предмети, напр. трън. Това подпомага бързото му извличане.

За да се отстрани неприятната миризма на пот в банята тялото се натрива с пресни листенца особено под мишниците и зад коленете. Казват, че розата намалява половата мощ и предизвиква жажда. Противодействие оказва анасонът.

Прочутото розово масло може да се приготви по следния начин в домашни условия: листенца от пресни рози се пускат в сусамово масло или зехтин в съд, оставен на слънце, докато загубят червения си цвят и избелеят. Тогава листенцата се изцеждат от маслото и се изхвърлят, а на тяхно място се слагат нови. Тази процедура с подмяната на листенцата се прилага до 7 пъти. Това е методът за получаване на сурово розово масло. Съществува и друг начин на добиване, т.е на преварено розово масло. За целта се смесват в равни количества розова вода, в която са били накиснати предварително розови листенца и сусамено масло( зехтин) и на бавен огън се вари до изкипяване на водата.

Естеството на розовото масло е сложно по състав, но действа благотворно. Определено има слабително действие. С него могат да се направят компреси при главоболие като маслото се разрежда с винен оцет. То укрепва мозъка, премахва безсънието, може да се капне в ухото при болка.

Розовото масло е добре да се взема и при хронично разстройство, което се дължи на проблеми с жлъчката, успокоява възпаления стомах и помага при язви в червата, при колики, укрепва органите и успокоява болките в тях.

Мазането на дълбоки рани с розово масло стимулира появата на нова тъкан. Смесено с пресен яйчен белтък то е целебно още при пресни изгаряния, изгаряния с негасена вар, а също и при възпалени очи. При отравяне с разяждащи вещества тази смес се препоръчва да се изпие веднага.