"Здравница" продължава с  рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината, чийто принос е позабравен в наши дни.

Карл Кьониг е лекар, лечебен педагог, ембриолог, създател на международното Кемпхил движение - създаване на селски общности за живот и работа на хората с увреждания.

Тази година се навършват 50 години от неговата смърт.

Карл Кьониг е роден на 25 септември 1902 г. във Виена и умира на 27 март 1966 г. в селцето Бранехройте при Юберлинген ( Германия). Той е единствено дете в семейство на еврейски търговци на обувки във Виена.

Карл Кьониг посещава училище в австрийската столица, където завършва и медицина. Интересите му са в областта на ембриологията, където по-късно става  асистент в Института по ембриология. Първият му научен труд е посветен на ефикасността на хомеопатичните субстанции.

Важна в неговия живот е годината 1927 г., когато той се среща с антропософската лекарка д-р Ита Вегман, която го кани да работи в Клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм (Швейцария), където той се запознава отблизо с лечебната педагогика. Две години по-късно, през 1929 г. той се включва като педиатър  в Дома за лечебна педагогика  в Двореца Пилграмсхайм (днешна Полша).

В същата година той се жени за Матилде Елизабет, а през 1936 г. той се връща със семейството си във Виена, където д-р Кьониг открива собствена практика с кабинет по педиатрия и обща медицина.

Аншлусът на  Австрия към Германия през 1938 г. попречва на неговите занимания и семейството на д-р Кьониг емигрира, тъй като са преследвани като неарийци. Те пътуват през Швейцария и Италия към Шотландия, където семейството се установява през март 1939 г. Въпреки това д-р Кьониг е интерниран в специални лагери, заедно с останалите мъже до къщата Кемпхил, близо до Абърдийн. След неговото пускане на свобода през юни1940 г., възниква първата общност Кемпхил за деца в нужда от специални грижи, където се полагат основите и на специални потребности в душевното развитие на тези деца.

И докато нацисткият режим прегръща идеята за "унищожаване на недостойния за съществуване живот" в Шотландия започва изграждането на основата на бъдещите лечебни общности за живеене и работа, в които да разцъфти най-доброто у човека.

Д-р Кьониг е не само антропософски лекар и лечебен педагог, но работи и в много други области (психология, педагогика, въпроси на християнството, духовно саморазвитие, обща антропософия, годишни християнски  празници), вкл. има художествени творби и рисунки. Напр. има медитативна рисунка за всеки стих от "Календара на душата" на д-р Рудолф Щайнер.

След Втората световна война  той води непримирим публичен спор с лекаря Кател, един от създателите на идеята за унищожаването на "недостойния за съществуване живот", "благодарение на която стотици хора с увреждания са евтаназирани от националсоциалистическия режим в Германия.

В работата на лекаря внася лечебно-педагогически елементи, които са много широк набор от дейности и мерки, а в лечебната педагогика внася забравената в днешно време доверителна и чисто човешка връзка между лекуващият и страдащият, на чиято основа успява да се изгради истинския индивидуален образ на човека и така да се проникне до неговата същност, страдание и съответно до верният път на изцелението му.

 В България вече са издадени 2 книги от  поредицата за д-р Карл Кьониг, която се нарича „Детето, нуждаещо се от душевни грижи”. Издател на томчето у нас е Сдружението по антропософска педагогика и социална терапия.

Посланията му са много, но най-важното от тях е, че човекът, нуждаещ се от душевна грижа, не е по-малоценен и по-несъвършен от останалите. Той е също толкова принадлежи към човечеството, колкото всички ние, даже в голяма степен е по-близо до Духовния свят, връзката му с него е по-непосредствена. Да върнем достойнството му, да го приобщим към социалния и културния живот е наша задача, защото той не може да се справи сам. Но неговата задача, по-скоро мисия е, да ни помогне да формираме в себе си качества, които да помогнат на цялото човечество да се съхрани.

Защото Карл Кьониг отчита промените в днешно време, разрухата в социалния, културния и икономическия живот. Вече нищо не се основава на старите правила и нрави, човекът е в безтегловност; губи се близката човешка връзка между хората, между лекар и пациент, между родител и дете... А детето или възрастният, нуждаещ се от душевни грижи, е тук, и ни помага да спрем това разрушително начало в себе си. Ние ставаме други хора в общуването и съвместния живот с него. Той поощрява хората да формират общности, в които духът на братството е определящ. Според Кьониг, това е бъдещето и неговото формиране вече е започнало. Той го нарича „новото човечество“.

И една много важно послание, което може да се се открие в книгата: всеки човек е формиран от различни противоположни тенденции. Една такава тенденция напр. определя доколко ще се формира речта. Два противоположни потока - на слушането и на движението, трябва да се „срещнат“ хармонично, за да можем да използваме речта. Когато единият от тези два потока е слаб, а другият надделява, се появява затруднение. Така е и по отношение на много други процеси - те се получават благодарение на срещата и уравновесяването на две противоположни тенденции. При човека със специални нужди има преобладаване на едната тенденция над другата. Най-важното от всичко това е, че тези тенденции не присъстват само при „абнормност“, а ги има у всеки у нас. Т.е. „специалният“ човек не е някакво чудо на природата, не принадлежи на някакъв съвсем различен клон на човешката еволюция, както са склонни да гледат на него много хора, а е просто човек, който е изтъкан от същите формиращи сили като останалите, но някои от тях доведени до крайност. Една от задачите на лечебния педагог е да помогне за уравновесяване на тази крайност.