В края на зимата „Здравница” припомня календара на първите билки, който е добре си наберем още през март и да имаме в домашната билкова аптека. Това могат да бъдат лековити растения както от личната ни градина, така и от природата.
Март
1. Поточарка (Nasturtium officinale) - тя има тонизиращо и поливитаминозно действие, подобрява обмяната на веществата. В различни части на растението в прясно и изсушено състояние се съдържат каротин, витамин С, провитамин D, витамини В1, В2 и Е, калий, желязо, арсен и йод,танин, захари и много селитра( калиев нитрат). Използва се при хронични кожни проблеми, екземи, анемия, авитаминоза, подобрява обмяната на веществата, при заболявания на щитовидната жлеза, възпаление на жлъчния мехур и др. Вътрешно: 2 суп.л. от дрогата се залива с 600 мл. вряща вода, кисне 1-3 часа, прецежда се и се пие по 200 мл. преди хранене, 3 пъти дневно. Пресен извлек от 1 шепа пресни части на растението е дозата за 24 часа. Външно се използва за налагане на изгорено. Взема се 1 шепа прясно счукана дрога се замесва с 50 мл. зехтин и се налага засегнатия участък.
2. Зарастличе (Symphytum officinale L). – познат е още като черен оман, див тютюн, мазен корен, черен корен. Познат е като лекарствено растение още от древните траки, а по-късно и от римляните. В народната медицина се използва като затягащо средство при стомашно разстройство, успокояващо –при кашлица и др. Външно се прилага много за възстановяване на рани ( оттам и името му) при парадонтоза, вкл. гнойна, при стари и труднозарастващи рани и др. Вземат се 10 гр. ситно счукани корени и се заливат с 1 ч.ч. вряща вода, варят се в продължение на 10 мин. и се използват за компреси, лапи, промивки или жабурения. Фармакологичното действие на дрогата се обяснява преди всичко заради съдържащия се в нея алантоин, който засилва растежа на клетките.
3. Медуница (Pulmonaria officinalis) – известно е отдавна като народно откашлечно, омекчително, противовъзпалително и пикочогонно средство, както и като кръвотворен фактор: 2 суп.л. лъжици ситно нарязана билка ( в повечето листа) се залива с 2 ч.ч. вряща вода. След изстиване се прецежда като се подслажда с мед или захар. Дозата е за 1 ден. Със затопления остатък след прецеждането се налагат рани или се използва за бани със същата цел. Разбира се, растението е предпочитано от пчелите като медоносно. Добре е да се знае, че се отрязва цялата надземна част на растението по време на цъфтенето. Не тъпчете събраните билки и не ги мачкайте, защото много лесно може да почернее и да се запари.
4. Подбел (Tussilago farfara L). – билката има отхрачващо, слабително, противовъзпалително действие, подобрява сърдечната дейност. Външно се налага при всички видове рани, а също и мастит. От изсушените листа се приготвят мехлеми за рани и циреи. Отвара от билето се пие при задух,бронхит, кашлица, а също туберкулоза, екземи, тромбофлебит и пр.
Подбелът е задължително да се бере само култивиран, тъй като диворастящата билка съдържа опасни пиролизидинови алкалоиди, т.е, смята се, че те могат да предизвикат вреди на черния дроб и дори рак. Растенията, гледани в специални плантации обаче не ги съдържат.
Април
1. Мечи лук (Allium ursinum L.), - познат още като левурда. Билката притежава следните свойства: разширява кръвоносните съдове, понижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и отлагането му в стените на кръвоносните съдове, усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. Притежава силно фитоцидно действие - убива причинителите на различни инфекции.
2. Глухарче (Taraxacum officinale.) - казва на билката още баба Марта, Глушка, Келявче, Опади коса, Свинска млечка и пр. То съдържа триперпени, стероли, каучукови вещества, гликозиди, инулин, фенолни киселини, каротоноиди, флавоноиди, провитамин А. Има жлъчкогонно действие засилва перисталтиката на червата. Намалява холестерола и кръвната захар, укрепва организма като доставя витамините А, В,С и D. Подобрява работата на черния дроб.
Използва се при жлъчко-каменна и бъбречна болест, при възпаление на жлъчния мехур и бъбречните легенчета, при запек, склероза, анемия, безапетитие, затлъстяване, пролетна умора, диабет, хемороиди. Външно се прилага при екземи, лишеи, гнойни циреи, брадавици. Народната медицина препоръчва глухарчето още при болести на далака и хронични екземи. Свежите млади листа се ползват рано напролет за салатки при малокръвие и кожни болести, но не трябва да се приема продължително време!
3. Самобайка (Glechoma hederacea L.) - употребяват се стъбло, листа и цветове. Има противокашлечно, отхрачващо и диуретично действие. Затова се назначава при белодробни заболявания, авитаминоза, пролетна умора и бъбречни страдания. Билката се употребява и при натравяния с олово. Отвара от самобайка се пие при болки в гърлото, а сварената трева се налага върху шията. Отварата се приготвя като се вземат 10 гр. дрога, залива се с 2 ч.ч вода, вари се 2 мин., кисне 30 мин. Прецежда се. С нея се правят още компреси при кожни възпаления, циреи, трудно зарастващи рани, ревматични болки в ставите и пр.
4. Лъжичина (Alliaria petiolata) - семената на лъжичината съдържат 27-28 % тлъсто масло, а листата и корените - гликозида синигрин, от който се образува алилово масло с миризма на чесън. Затова и растението се използва за подправка вместо чесън.
разгледай и поръчай Билки и билкови продукти
прочети още Силата на билките на прах (рецепти)
прочети още 10-те най-популярни рецепти за лечебни гаргари и жабурения (част 1)
прочети още 10 непознати рецепти с ябълки при болести и за здраве
прочети още 10-те най-популярни рецепти при подагра
прочети още Крушата може да лекува! (народни рецепти)
прочети още 10-те най-популярни народни рецепти срещу грип.
прочети още 8-те най-популярни рецепти при рак