В човешкия организъм се съдържа около 25 гр. магнезий, предимно в кости в под формата на фосфати и бикарбонати.
Физиологичните функции на магнезия са разнообразни: той е структурен компонент на голям кръг ензими (приблизително 300). Той принадлежи към катализаторите, които повишават активността на ензимите и усилващи тяхното действие с непосредственото участие на магнезиевите йони протича процеса на биосинтез. Те са необходими за активирането на аминокиселините и поддържане целостта на рибозомите.
Магнезият повлиява нервно-мускулната възбудимост и функцията на сърцето при нарушен сърдечен ритъм, при исхемична болест на сърцето, вкл. и при инфаркт на миокарда като подобрява снабдяването на миокарда с кислород и по този начин ограничава зоната на увреждане.
Едновременно с това магнезият има съдоразширяващо действие и способства за понижаване на кръвното налягане. Активно участва във водния, във въглехидратния и фосфорния обмен, както и в процесите на нервна възбуда, предпазва организма от стенокардия, исхемия и инфаркт. Минералът не допуска спазми на кръвоносните съдове и схващане на мускулите.
Той понижава съдържанието на холестерол в кръвта и тъканите, предпазва от образуване на камъни в бъбреците.
Магнезият е антистресов макроелемент и има нормализиращо въздействие върху нервната система и нейните висши раздели при нервно напрежение, депресия и неврози ( в особено съчетание с витамин В6).
При диабет предотвратява удебеляването на кръвоносните съдове и в съчетание с цинк, хром и селен подобрява функцията на бета клетките на задстомашната жлеза (панкреаса).
При заболявания на дихателните органи съдейства за разширяването на бронхите и премахване на бронхоспазмите.
Магнезият влияе положително и върху състоянието на репродуктивната система, и при бременност заедно с фолиевата и пантотеновата киселина предотвратява патологиите в развитието на плода, възпрепятства развитието на хестоза, спонтатен аборт и преждевременно раждане.
В някои биохимични процеси магнезият се проявява като антагонист на калция, поради което е важно да се поддържа оптимално съотношение между калция и магнезия – едно 1: 0.7.
Дневната потребност от магнезий за възрастния човек е 400 mg дневно, а на бременните и кърмещите – 450 mg, на бебета до 3-месеца – 55 mg, 60 mg – за децата от 4-месеца до 6-месеца, 70 mg – за децата от 7 месеца до една годинка, 150 mg – за децата от 1 до 3 г., 200 mg – за децата от 4 до 6 години, 250 mg – за учениците от 7 до 10 г., 300 mg – за ученици над 10 г.
Почти половината потребност от магнезий се осигурява от хляба, зърнените храни, какаото и ядките.
Богати на магнезий още са царевичните зърна, ряпата, киселец и магданоз, кромид лука, зелето, карфиолът, алабаша, жен-шена.
прочети още Каква роля играе магнезият за нашето здраве?
прочети още Магнезиевият хлорид се бори с микробите в организма