Нови видове брашна се появяват на трапезата като алтернатива на пшеничното. Те имат своите предимства, че имат по-високо съдържание на белтъци и  не съдържат глутен. Освен това притежават вкусови и ароматни качества.

Бадемовото брашно се счита, че действа като пребиотик и хранителна добавка заради съдържанието на диетични влакнини и биологично активни вещества.

То може да се приготви и в домашни условия. За да стане брашното бяло първо се отстранява кожичката, като за целта бадемите се бланшират за 1-2 мин. в непокрит съд или се заливат с гореща вода и се оставят похлупени да се охладят. След това обелените бадеми се подсушават с кърпа и се сушат на фурна в продължение на 20-30 мин при 50-60 оС  докато станат чупливи.

Сухите бадеми се смилат фино с блендер или кафемелачка. Имайте предвид, че  прекалено дългото смилане превръща брашното в слепваща се маса. Брашното се съхранява най-добре в стъклени буркани и на хладно.  Бадемовото брашно може бързо да граняса, ако се държи открито или се съхранява на стайна температура, съветва проф. Пенчо Далев, автор на книгата „Диворастяща храна”.

Брашно от корени на водолюб
(Butomus umbellatus L.)
Измитите корени се сушат на стайна температура за 1-2 дни, след което се нарязват на парченца с големина 2-3 см и се досушават на слаба фурна, докато станат пръхкави. Смилат се на кафемелачка или блендер и се пресяват. Ситното брашно се използва за подправка (сгъстяване) на супи и за приготвяне на хлебни изделия.

Брашно от шипки
За шипковото брашно се използват добре узрели плодове от растението.Смила се целият плод до получаване на фин прах. Полученото брашно притежава характерния червеникав цвят и приятно кисел вкус. Използва се в комбинация с други брашна. В българската народна медицина шипката се използва изключително много и се счита за „царица на билките”. Плодовете  на  шипката се използват като средство за укрепване на защитните сили на организма и повишаване на работоспособността, особено в късна есен, през зимата и в ранна пролет.

Брашно от клубени на стрелолист
(Sagittaria sagittifolia L.)
Клубените се почистват, обелват се от кожицата, нарязват се на тънки парченца и се сушат в тънък слой на слънце, докато станат хрупкави, след което се досушават във фурна при 600С за 2-3 часа. Смилат се на кафемелачка. Брашното се съхранява в добре затворени съдове. Използва се към пшеничено брашно за замесване на хляб и приготвяна не тестени изделия, каши, сосове и др.

Брашно от корени на тръстика
(Phragmites communis Trin., Phragmites Australis Trin.)
 Корените от тръстика се измиват и почистват, нарязват се на ситно и се сушат на сянка 2-3 дни. Ако не са изсушени добре (да се чупят между пръстите), се досушават във фурна при 600С за 3-4 часа. Смилат се, според количеството – на домашна или по-голяма кафемелачка, пресяват се и се съхранява, както се съхранява пшеничено брашно. Брашно от корени на тръстика се използва самостоятелно или в смес с пшеничено брашно за изготвяне на хляб и всякакви тестени изделия.

Брашно от плодове на гроздовидна череша
(Padus racemosa L.)
 Плодовете се изсушават на слънце, докато кожата се свие, след това се досушават във фурна при 50-600С за 3-4 часа. Счукват се в хаван (по възможност метален), след което се смилат на блендер или кафемелачка. Пресява се и брашното се съхранява в добре затворени съдове. Използва се като добавка към пшеничено брашно за приготвяне на тестени изделия и сладкиши, а също така за пълнеж на банички и пирожки. Брашното придава на тестените изделия екзотичен и неповторим аромат.