Прочетено: 5791 пъти |
Коментари: 0
Ламинарията е позната под името „морско зеле”, а също и с името келп. Тя е гигантска зелено-кафяво водорасло, чийто пластове достигат до 0.5 м ширина и 5 м. дължина. Казват, че могат да израснат и до 25 м.
Ламинарията се отглежда в специални плантации, предимно в северните морета. Местните жители от незапомнени времена са я използвали не само като хранителен продукт, но и за натоваряване.
Основният действащ компонент на ламинарията е алгиновата киселина, която е полизахарид, близък до пектина на плодовете. В съчетание с още един полизахарид – манит, чието съдържание в ламинарията е 20 на сто, алгиновата киселина действа като сорбиент на шлаките. Ламинарията съдържа и доста белтъчини (9 на сто), аминокиселини, множество микроелементи (бор, желязо, йод, калий, калций, кобалт, манган, мед, арсен, фосфор, флуор и др.) и витамини (А, В1, В2, В 12, С и D).
Най-голямото преимущество на ламинарията е, че съдържа органичен йод (2.7-3 на сто) под формата на йодиди и дийодтирозин. Между органичните йодни съединения на ламинарията има аналози на хормоните на щитовидната жлеза, които нормализират нейната функция при тиреотоксикоза и хипотреоза.
Ламинарията се препоръчва и за профилактика на ендемична гуша, атеросклероза, при отлагане на соли в ставите и поражения от радиация. За попълване на йодния дефицит е достатъчно човек да изяжда 20 гр. прясна ламинария на ден.
Важно е да се знае, че от ламинарията няма почти никаква полза след топлинна обработка, напр. под формата на консерва или след добавяне на оцет. В тези случаи тя губи по-голямата част от полезните си свойства. Затова се препоръчва да се ползва прясна, ако не – по-добре е сушена, а не консервирана!
При всичките си качества ламинарията невинаги е полезна. Тя не се препоръчва при бъбречни заболявания, вкл. пиелонефрит и туберкулоза, както и някои заболявания на щитовидната жлеза, когато в нея се натрупват големи количества йод.
Масло от черен кимион - капсули
