Защо наричат билката козя брадя „зимни аспержи”?
Растението козя брада (Tragopogon pratensis L.) е познато у нас още като ливадна козя брада, кози киселец, зимно аспержи и принадлежи на сем. Сложноцветни.
В Средновековието се отглежда като зеленчук. У нас се среща по ливади и горски поляни, между храсти, по бреговете на реките, покрай пътища, по тревисти и каменливи места в цялата страна. Предпочита огрени от слънце влажни места.
В листата и цветовете на ливадната козя брада се съдържат белтъци, витамини – Е, B1, B2, C и PP, флавоноиди, гликозиди, рибофлавин, микроелементи (калций, желязо, магнезий, калий). Корените на растението са богати на разтворими диетични влакнини, представени главно от полизахарида инулин. Този полизахарид е резервна храна за растението, подобно на скорбялата в много други растения.
Той е много ценна диетична храна. Изграден само от монозахарида фруктоза (скорбялата е изградена само от монозахарида глюкоза). Всяка част на растението при разкъсване отделя горчив млечен сок, който на въздуха става пластичен, подобен на дъвка. В Армения селските деца в близкото минало са използвали сока за дъвка.
Използване като храна
За храна се използват младите листа, стъбла и корени. От листата и стъблата се приготвят салати, пюрета, подправки и супи. За да се отстрани горчивината от листата и стъблата, те се начукват с дървен чук или пестик и се оставят на въздуха 30-40 мин. Други начин за отстраняване на горчивината е чрез заливане с гореща вода и похлупване за 2-3 мин. За храна корените се сваряват в подсолена вода и се използват самостоятелно или с други хранителни продукти.
В някои страни корените се ценят много като храна и се наричат „зимни аспержи“. Те наистина имат вкус на аспержи, даже вкусът им е по-деликатен. Преди да се използва, коренът се измива и обелва. Листата, стъблата и корените могат да се консервират или замразят във фризер за зимата, като при това те напълно запазват хранителните си качества, обяснява обяснява проф. Пенчо Далев в книгата си „Диворастяща храна” (ИК „Труд”)..
Народната медицина използва ливадната козя брада, самостоятелно или в комбинация с други билки, при сърдечно-съдови заболявания, като обезболяващо средство, при заболявания на храносмилателната система и др. В Древна Гърция ливадната козя брада е използвана като противоотрова при ухапване от отровни змии, затова получава и наименованието си “билката на усойницата”.
Ето и няколко рецепти:
Паста от козя брада с киселец. Млади листа и стъбла на ливадна козя брада се начукват с дървен пестик и заедно със същото количество листа на киселец се смилат на миксер или месомелачка. Получената паста се посолява на вкус, посипва се с черен пипер или къри и се използва като гарнитура към месни и рибни блюда или като подправка за супи.
Суха подправка от листа на козя брада. Листата на ливадна козя брада се сушат на в проветриво помещение за 1-2 дни, след което се досушават във фурна при 60оС за 2-3 часа. Сухите листа се смилат в кафемелачка и се съхраняват в добре затворени съдове на хладно и тъмно място. Използват се за подправка на супи, рибни и месни ястия.
Tweet
|
Акценти от Здравница
Десет грешки по време на постиЗащо? Защо постим? Мотивът за това е изключително важен. Ако постим само с цел да стопим килограми, по-добре е да се откажем....още |
Как да направим профилактика на сенната хрема с природни средства?Вече 20 на сто от жителите на света страдат от сенна хрема. Затова броени седмици преди проблемът отново да се появи, ценна информация идва от специалистите....още |
Десет здравословни ползи от скачането на въжеСкачането на въже е отлично сърдечно-съдово упражнение, което помага за укрепване на сърцето и подобряване на цялостното сърдечно-съдово здраве....още |
В ИСУЛ ще има кът да поклонение пред проф. д-р Иван ЦеневВсеки, който има желание да отдаде последна почит към проф. д-р Иван Ценев, едно от най-ярките имена в историята на българската, европейската и световната отоларингология, ще може да го направи в Централното фоайе на УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ....още |
Виж още от акценти |