Наричат билката врабчови чревца (Stellaria media L.) още звездица, мишакиня, птича трева, вражалка. На английски е позната като  сhickweed, common chickweed, на руски – мокрица, звездчатка средная. Билката е от сем. Карамфилови – Caryophyllaceae.

Растението е инвазивен градински плевел в Европа и Северна Америка. У нас расте из влажни, тревисти места и храсталаци край пътищата като бурен, из нивите като плевел, в населени и пустеещи места до 1500 м надморска височина. Вероятността да се срещне във всеки парк е много голяма.

В листата, стъблото и цветовете, използваемата част на растението, се съдържат хранителни и биологичноактивни вещества: белтъци, мазнини (ненаситени мастни киселини), влакнини, витамини (витамин С – аскорбинова киселина, витамин А – бета каротен, Витамин В3 – ниацин, Витамин В2 – рибофлавин, витамин В1 – тиамин, витамин Р – рутин, витамин Е), кумарини, флавоноиди,фенолни киселини, сапонини, микроелементи (калций, магнезий, калийцинк, селен).

Лечебни качества

Заради разностранното си лечебно действие растението врабчови чревца намира широко приложение в народната медицина: при възпаление на горните дихателни пътища и стомашно-чревния тракт, при ставни болки, при повишено съдържание на пикочна киселина, при инфекции на пикочните пътища, при трудно заздравяващи рани и др. Прилага се при остри и хронични катари на дихателните пътища, при гастрити, колити, пиелонефрити, цистопиелити, цистити, артрити, подагра, рани от изгаряния, обяснява проф. Пенчо Далев в книгата си „Диворастяща храна  (ИК ”Труд”)

В хомеопатията растението намира приложение при мускулен ревматизъм, възпаление на ставите, псориазис, бронхит и др. Препаратът токсорефан, който се произвежда от надземната част на растението, се използва за лечение на хипертонична болест, на исхемична болест на сърцето и на ракови заболявания с различна локализациии.

От врабчовите чревца се приготвят екстракти за приготвяне на шампоани, лосиони, кремове и други козметични препарати, притежаващи тонизиращо действие върху кожата и подобряващи нейната еластичност.

Използване като храна

Зелените части на растението, без корените, могат да се използват за приготвяне на салати в сурово състояние или малко сварени, за супи, подправки или като гарнитури към основни блюда. Според кулинарите трябва да се използват само яркозелени листа, които не произвеждат слуз, когато се режат. Разбира се, не бива да се събира растението из градски паркове и други населени места, където то расте в изобилие, но вероятността да е замърсено от човешката дейност е твърде голяма. То трябва да се бере само в чистата природа.

Листата в прясно състояние се използват за приготвяне на салати. За целта те се режат на ситно (1-2 см), посоляват се на вкус и се подправят с растителна мазнина и оцет. Вкусът им е подобен на кълнове от люцерна.

Сварените листа с е приготвят на пюре, а също така на сосове, супи, ястия, салати, пици, лазаня. За запазване на хранителната им стойност, те се добавят в последния момент към ястията. Вкусът им напомнят вкуса на спанак.

Пържените листа – в малко количество сгорещена мазнина, при непрекъснато разбъркване в тиган, притежават особено пикантен вкус и аромат.

Салата от врабчови чревца с лук
100 г свежо растение (без корените) и 1 средно голяма глава лук се нарязват на ситно, подреждат се в подходящ съд за поднасяне, посоляват се на вкус, подправят се със сметана или с майонеза и се посипват със ситно нарязан копър.

Сандвичи с врабчови чревца
100 г свежо растение (без корените) се нарязва на ситно, посолява се на вкус и се разбърква добре с 1 с.л. ситно настърган хрян и 100 г меко краве масло. С получената паста се мажат леко препечини филийки хляб.

Летен борш с врабчови чревца
В подсолена вода се варят до готовност 100 г цвекло и 100 г картофи, нарязани на малки кубчета. 100 г свежо растение врабчови чревца (без корените) се заливат с 1 л вряла вода, държат се похлупени 10-15 мин, след което се изваждат, отцеждат се от водата, нарязват се на ситно и се пасират. Пасираният продукт се прибавя към сварените кореноплоди, посолява се на вкус, подправя се с винен оцет и се разбърква. Преди сервиране боршът се гарнира с 1 с.л. сметана.

Подправка от врабчови чревца
200 г свежо растение (без корените) се смила на месомелачка и към смляната зелена маса се прибавят 2 с.л. настърган на ситно хрян, 2-3 стрити скилидки чесън, 2 с.л. растителна мазнина, сол и оцет на вкус. Разбърква се добре. Използва се като подправка към зеленчукови, рибни и месни основни блюда.

Напитка от врабчови чревца
200 г свежо растение (без корените) се смилат на месомелачка, заливат с 2 л вряла вода, похлупват се и се оставят 3-4 часа. Прецежда се през гъсто сито или марля, към отварата се прибавят 60 г захар (или на вкус), 1-2 г лимонтузу или сока на 1 лимон. Поднася се добре охладена.

Песто с врабчови чревца
В блендер се смилат: 100 г свежи, ситно нарязани стръкове врабчови чревца, 2-3 скилидки чесън, 3 супени лъжици белен печен слънчоглед, ¼ чаена лъжичка сол, ½ чаша растителна мазнина (зехтин или олио), ½ чаша настърган кашкавал. Смилането продължава до получаване на еднородна емулсия (подобно на майонеза). Това става благодарение на сапонините на растението, които притежават висока емулгираща способност. Тяхното присъствие ограничават количеството им в нашата храна – в големи количества те могат да предизвикат стомашно-чревни разстройства. Пестото е превъзходна гарнитура за солен кейк, солени бисквитки, дребни соленки, зеленчукови салати, препечени филийки, сухарчета, или обикновен хляб.

Студена супа (таратор) от врабчови чревца
100 г свежо растение (без корените) се нарязва на ситно, добавят се 20-30 г печени слънчогледови ядки или същото количество орехови ядки (нарязани), 2-3 смачкани скилидки чесън и 1 кофичка (400 г ) 3,6% кисело мляко. Посолява се на вкус и се разбърква добре. Преди сервиране се посипва със ситно нарязан копър. Сервира се охладена. По желание може и да се разреди с вода.