„Здравница” продължава с  рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината и лечителското изкуство, чийто принос е позабравен в наши дни.

Авъл Корнелий Целз (ок. 25 г.пр. Хр.-50 г.сл.Хр. е първият римски енциклопедист, съставил медицинско съчинение, в което е разгледано развитието на медицината, заболяванията и начините на терапия, практикувани от гърците и римляните до началото на първото хилядолетие.

В осемте книги са събрани познанията за античното гръко-римско лечебно изкуство, въздействието на природата и  климата, физикалните лечебни методи и лечението с лекарствени средства, възможностите, предлагани от хирургическите интервенции.

От историческите сведения от времето на Целз и след него се знае, че той е бил енциклопедист с богата култура, писал е в няколко научни области – военно дело, земеделие, медицина, реторика, философия, право. Ползвал е множество гръцки, елинистични и римски източници, и предал събраното от него, пречупено през римския му мироглед.

Запазеният трактактат ” За медицината”  е открит и издаден за първи път във Флоренция през 1478 г. и многократно преиздаван в Европа. Той става важно събитие в областта на медицинската  латинска терминология. Трактатът е част от енциклопедията на Целз Artes ( „Изкуства”), написана по времето на император Тиберий.

Целз е първият римски автор, който обстойно разглежда съчиненията от школата на Хипократ, като на места цитира цели негови пасажи.

В живота на Целз има много тайни и загадки, като първата започва с името му. Според някои източници той се е казвал Аврелий, а не Авъл.

Влиянието на Целз в медицината е огромно. Едно признание за неговия принос идва от един от най-известните и ярки лекари на Средновековието, нарекъл себе си Парацелз ( в буквален превод - повече от Целз, задминал Целз.).

Ето и малък откъс от неговия трактат:

Здравият човек , който е в добро физическо и психическо състояние, не трябва да спазва никакви правила и не се нуждае нито от лекар, нито от масажист. Той трябва да живее разнообразно: ту на село, ту в града и по-често на полето,да плува, да ловува, понякога да почива, но по-често да прави упражнения, тъй като заседналия начин на живот отслабва тялото, а физическите упражнения го заякчават. Едното води до преждевременна старост, а другото- до дълга младост.

Полезно от време на време е посещението на баня и къпането със студена вода,понякога намазването с масла, не бива да се избягва никаква храна, която ядат хората. Понякога можете да отидете на пиршество, понякога да се откажеш от него, понякога да похапнеш повече от обичайното, поняго- не. Добре е да яде 2 пъти дневно, отколкото веднъж и то толкова, колкото позволява храносмилането.

Човек не бива нито силно да жадува сексуалния живот, нито да се страхува твърде много от него.Редките полови контакти възбуждат тялото, честите го отслабват.Да бъде богат не по количество, а по качество, съобразен с възрастта и времето. Трябва да се знае, че полза има от този сексуален контакт,който не е последван от умора или болка.По-лошо е да се прави през деня, докато  през нощта е по-сигурно, но все пак ако дневният не е последван от хранене, а нощният- от бодърстване и физически труд.

Трябва да се живее в светла къща, проветрива през лятото и слънчева през зимата, да се пази от обедното слънце, сутрешния и вечерния хлад, също от изпаренията на реките и блатата. Най-малко трябва да се показва при облачно време с прокрадващо се слънце, за да не го разболее нито студът, нито топлината. Те най-вече предизвикват тежест в главата и хрема.