„Здравница” продължава с рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината, чийто принос е позабравен в наши дни.

Един от най-известните и ярки лекари на Средновековието е Парацелз. Неговото истинско име е Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм . Той сам си избира псевдонима Парацелз ( в буквален превод - повече от Целз, задминал Целз. Целз е виден римски енциклопедист, автор на медицински текстове .)

Парацелз е роден в края на 1493 г. в Швейцария и умира на  24 септември 1541 г. в Залцбург. Като истински лечител от онова време той е бил лекар, алхимик, ботаник, астролог, мистик и философ.

Завършва медицина в Базел, повлиян със сигурност от баща си - Вилхем Бомбаст - химик и лекар, който му  предава знанията си и по минералогия, природознание и много други  дисциплини. Майка му е швейцарка и умира, докато Парацелз е малко дете. Малко след това семейството се заселва в областта Каринтия (днешна Австрия), където бащата практикува професията си, лекувайки монаси и  странстващи  поклонници.

Интересно е, че Парацелз не е водил уседнал живот. Напротив, пътувал е много, събирайки опит, черпейки знания от съкровищницата на Европа  и задълбочава своите хуманистични и теологични знания – бил е военен лекар  във Венеция, по-късно защитава в Италия докторска дисертация, а професорска титла - отново в университета в Базел. Пътува до Холандия, Скандинавия, Прусия, Татрите, но има поглед и върху лечителското изкуство на Русия, Полша, Унгария, чак до Испания.

През 1526 г. се установява в Залцбург, където умира едва 47- годишен.

Като лекар в началото на 16-и в. Парацелз  развива своите  интереси и в областта на херметизма, неоплатонизма, питагорейската философия.

Парацелз формулира един от най-важните принципи на фармакологията и токсикологията, а именно, че  дозата прави отровата. Той развива сигнатурното учение, т.е че много храни в природата приличат на органите, за които са полезни: напр. орехите – на мозъка, ябълката - за сърцето, боровинките - за очите и пр.

Сред човечеството винаги е имало стремежи да се приложи четиристранния начин на разглеждане на тялото, живота, душата и духа и влиянието им върху органите и болестните процеси. Тази традиция продължава и Парацелз в своето произведение

„  Volumen Paramirum”, в което той разказва за 4-ма лекари, които стоят около леглото на болен от холера и всеки от тях представя различна гледна точка за болестта. Материалистически ориентираният лекар заявил, че болестта е следствие от причинителите на заразата. Вторият лекар посочил, че  телосложението на пациента има общо с жизнените, т.е имунните му сили. Според третият, душевните смущения  - грижи, потиснатост, депресии вероятно са довели до по-лесното му разболяване. А последният посочил, че Аз-ът на пациента (склонността му към страхови състояния) е в основата на болестта. Днес това направление в медицината се нарича психоневроимунология. Парацелз обаче не спрял дотук, а постигнал една нова, кулминационна, стояща над другите, всеобхватна 5-а гледна точка и намесил Законът за индивидуалната съдба, т.е кармата.