Цветница се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести, пише imenata.com. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.

На този хубав празник Цветница има поверия,в които хората вярват, че и до ден днешен се сбъдват.

В никакъв случай не сваляйте старите върбови клонки от иконата, или къщата където сте ги сложили за здраве от миналата година.

Носи голямо нещастие на цялата къща! Поверието гласи, първо да донесете новите върбови клонки от църквата за здраве и след това да изхвърлите старите в течаща вода с всичката негативна енергия, която се е събрала и ви е предпазвала от болести и неприятности. Ако печете питка на Цветница , но тя не се изпича и отвътре остава сурова, това предвещава скорошна раздяла с близък за вас човек.

Не забучвайте никога нож в хляб, това предвещава бедни години не само за вас, но и за всички членове на семейството ви.

Докато печете питка, никога не чистете в къщата, защото ще прогоните своя късмет. Ако в началото и в края на хранене хапнете по едно малко парченце хляб, поръсено със сол, това предвещава щастие в семейството. Ако и останалите на масата направят същото, късметът винаги ще е с тях.

Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – "кумиченето". Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано "кукла". Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето.

Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за "кумица" или "кръстница" на лазарките.

От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета. На третия ден от Великден момата-кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак.

Имен ден празнуват: Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба(н), Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян(а), Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглена, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин(ка), Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Маргрет, Невен(а), Невян, Ненка, Орхидея, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомил(а), Цветомир(а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина