Все по-често се появяват новини за сензационни резултати от изследвания, посветени на ефективни методи за борбата с рака. От друга страна, очевиден прогрес в борбата с онкологичните заболявания продължава да няма. Какво стои зад гръмките изявления и кога научните открития ще започнат да помагат на болните?

История на въпроса
Туморите възникват от клетки, които се делят неконтролируемо. Това се случва поради появата на мутации в ДНК на тези клетки, при това не абстрактни, а засягащи гени регулатори на клетъчното делене.

Мутиращите гени кодират мутантни белтъци, които не би трябвало да съществуват в здравите клетки. Според идеята имунната система трябва да следи такива вещества и да унищожава обектите, които ги произвеждат.

Така и става до време. Бедата е в това, че клетките на злокачествените тумори мутират толкова бързо, че Т-лимфоцитите (основните ловци на потенциално чужди обекти в организма) не успяват да ги откриват и обезвреждат.

Освен това понякога самите клетки на тумора отделят вещества, сигнализиращи лимфоцитите да намалят своята активност. Като резултат не протича никаква реално борба с тумора.

Принципно ситуацията може да се промени и логично е това да стане не от страна на туморните клетки, а от страна на Т-лимфоцитите – да се научат те да не реагират на „успокояващите“ сигнали от туморите.

Обикновено, за да се възприеме някое вещество отвън като сигнал, е необходимо да има рецептори към това вещество. На повърхността на Т-лимфоцитите се намират белтъци рецептори към сигналните моекули на раковите клетки. Ако се блокира работата на един или няколко типа такива рецептори, Т-лимфоцитът, независимо от сигналите от вън, ще се активира и ще унищожи тумора.

Такова блокиране обикновено протича с помощта на моноклонални антитела. Лекарството, съдържащо монокланални антитела, лесно може да се различи по окончанието „-аб“ (от думата antibody – антитела) в неговото название. Например препаратите ниволумаб и пембролизумаб за имунотерапия.

Т-лимфоцитите обаче могат да атакуват не само тумора, но и родните здрави тъкани. Впрочем страничен ефект може и да няма или той може да се ликвидира.

Солта на сензацията
Наскоро на годишната среща на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката (AAAS) е представен сензационен доклад от Центъра за изследване на рака „Фред Хатчисън“ (Fred Hutchinson Cancer Research Center).

Група от болни с лимфоцитни тумори, срещу които не помагало нито едно изпробвано лекарство, получили по доза изменени клетки от собствената им имунна система. Резултатът: при 90 процента от хората туморите изчезнали. Това все още са неофициални данни, бъдещата научна статия ще покаже доколко на новия метод може да се вярва.

В клиничните изпитания, за които става дума, в кръвта на пациентите били въведени не антитела, а собствените им изменени Т-лимфоцити. В ДНК на съответните клетки на болните с помощта на вирусни вектори (неспособни на зараза) бил вграден ген на химерен антигенен рецептор (CAR).

Т-лимфоцитите с CAR би трябвало да се борят с тумори от собствените си предшественици – недиференцирани лимфоцити (лимфобласти), срещу които не помагали никакви видове химиотерапия. Изменените Т-лимфоцити били въведени (само веднъж) у болни с остра и хронична лимфобластна левкемия, а също с Неходжкинов лимфом.

Невероятно, но при повечето пациенти (27 от 29 с остра лимфобластна левкемия и 19 от 30 с Неходжкинов лимфом) няколко седмици след въвеждането на Т-лимфоцитите с CAR туморите не просто престанали да растат, а дори напълно или почти напълно изчезнали. Това са показали анализи на червения костен мозък и компютърните томограми.

Наистина, при малък брой от участниците възникнали усложнения във вид на обилно отделяне на цитокини (сигнални молекули на имунната система) – реакция, която води до излишно активиране на имунитета, съпроводена с треска и други неприятни усещания. Двама души починали в резултат на остра реакция на имунната система.

Заключен отвътре
Проблемът с раковите новообразувания е и в това, че те са нееднородни по своята структура. Клетките на туморите постоянно мутират. В резултат се получават няколко популации клетки, всяка от които има собствена – по-голяма или по-малка – устойчивост към химиотерапия и влияние от страна на имунната система.

Именно затова пълното унищожаване на туморите изглежда фантастика и поради тази причина туморите често се връщат след лечение. Във връзка с това възникнала идеята: да не се унищожават туморите, достатъчно е да им се попречи да се разрастват.
За това се говори в статия в научното списание Science Translational Medicine. Специалистите от щата Флорида са тествали върху мишки два препарата за химиотерапия на рака на млечната жлеза.

В единия от случаите те провели стандартна терапия, насочена към колкото се може по-пълно унищожаване на туморите, а втората схема на лечение предполагала, че първоначално на гризачите ще бъде дадена голяма доза лекарства, а след това, ако туморът реагира на тази доза, тя постепенно ще се намалява. Колкото и да е странно, последният подход се оказал ефективен – при 60% от животните дори при сравнително ниски дози от препарата туморите продължили да намаляват.

Освен това при повечето животни туморите не започвали да растат дори след како престанали да ги лекуват. Сработил и следният принцип: колкото по-малко са лекарствата в тялото, толкова по-малко са техните токсични ефекти и толкова по-добре се чувства организмът като цяло.

Ваксина срещу рак
Учени от Лондонския университетски колеж и техни колеги от Масачузетс и Харвард предлагат не хирургично и медикаментозно лечение на туморите, а ваксиниране.

Всъщност „ваксината срещу рак“ е отдавна известна и гореща тема, но създаването на реална ваксина срещу злокачествени тумори е почти невъзможно.

Причината: раковите клетки постоянно мутират и никой не може да предскаже какви ще бъдат след седмица. Може само да се използва принципът, лежащ в основата на обикновените ваксини – взема се някакъв агент, предизвикващ заболяване, и се откриват неговите характерни черти, на които реагират клетките на имунната система.

Тези характерни черти са молекули от повърхността на клетките или с обвивка на вируси, които се наричат антигени. Ваксината се въвежда в организма, за да покаже на клетките на имунната система какво да атакуват и по какви признаци да разпознаят „врага“.
Разбира се, клетките на злокачествените тумори имат свои антигени. Те може да се открият, като се вземе проба от тумора на болния и като се знае какви белтъци принципно може да се срещнат на повърхността на клетките от определени типове. Знаейки „репертоара“ на антигените на туморите, може да се създаде ваксина срещу даден вид рак за конкретен пациент.

Освен това има вероятност в организма на болния да се открият клетки, които вече ефективно се борят с тумора, и както в случая с терапията с модифицирани Т-лимфоцити, да се размножат ефективните бойци извън организма, а след това да се върнат в тялото на пациента. Фактически става дума отново за активиране на собствения имунитет.

Разбира се, тази процедура не е от евтините, тъй като предполага изцяло индивидуален подход, но обещава да бъде резултатна – или поне срещу рака на белите дробове. Клинични изпитания на „ваксини“ срещу рак на белите дробове все още няма, но изследователите очакват, че ще могат да ги стартират в близките няколко години.

Сложно е да се очаква, че броят на болните от рак ще намалее в близко бъдеще. Продължителността на живота расте, а заедно с нея – и вероятността от получаване на злокачествен тумор. Много на пръв поглед многообещаващи изследвания може да се окажат невъзпроизводими: един екип учени провежда серия експерименти и получава един резултат, а друг екип при същите условия стига до съвсем друг.

И все пак сега се провеждат толкова много разнообразни изследвания в областта на онкологията, че резултатният метод срещу някой вид рак трябва да се открие дори случайно. Обнадеждава и фактът, че изследванията на учените в тази област вече не приличат на търсене на черна котка в тъмна стая. Изглежда, остава само да се запасим с търпение.