Във всички части на растението има маслени клетки, които съдържат камфорово масло. При окисляването му се отлага в дървесината във вид на кристалчета. Най-богати на камфор са долните части на ствола- наситнява се на стружки и се подлага на водна дестилация. Докат крехките, безцветни кристалчета с характерна миризма в Япония се добиват от стволовете и корените, в Русия се ползват облистените клонки, макар че се добива по-малко суровина, но този начин е по-щадящ, разказва Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения.

Камфоровото дърво се използва за медицински цели от много стари времена.

Лечителят Амасиаци пише, че то помага при менингит, туберкулоза, главоболие, сърцебиене, жълтеница, копривна треска, както и външно средство срещу обриви по кожата, ушите и устата, а също и при подагра.

Германският лечител свещеник Кнайп го назначавал във вид на спиртен разтвор ( късче, колкото лешник разтворено в 250 мл. спирт) за втриване при натъртвания, изкълчвания, ревматични и спазматични състояния.

Маслото от камфор (стрива се парченце камфор в маслинено или бадемово масло) го препоръчвал при ревматизъм, болки в гърба и болезнени подагрични прояви.

В българската народна медицина се дава вътрешно при простуда, бодежи в гърдите, лош дъх, дифтерит, ставни отоци, измръзвания.

Що се отнася до
употребата му в лечителското изкуство на Близкия и Далечния Изток, тя е много по-широка –

в Корея напр. вътрешно се взема при възпалителни процеси, слънчев удар, нервно сърце, епилепсия, травматичен шок, рязко отслабване, коронарна недостатъчност, повишена нервна възбудимост. А външно: срещу възпаления в устната кухина и гърлото, зъбобол, болести на очите, ринит.

Камфорът възбужда  централната невна система, стимулира дишането и кръвообръщението , оказва тонизиращо влияние на сърдечния мускул, засилва обменните процеси в него.

В медицината се използва подкожно в маслен разтвор или във вид на прах за оказване на бърза помощ в случай на остра и хронична недостатъчност при колапс, инфекциозни заболявания (със сърдечна недостатъчност), крупозна пневмония, отравяния с въглероден окис, наркотични и сънотворни вещества.

Вътрешното приемане днес почти не се практикува (необходима е голяма предпазливост и единствено- под лекарски контрол!), докато външното ву прилагане се ограничава при чувствителна кожа( възможни са изгаряния и възпаления).

Под формата на спиртен разтвор, мехлемоподобни и течни мазила се предписва при различни ревматични болести и мускулни болки. Най-често в препаратите се съчетава с розмариново, лавандулово, мащерково и терпентиново масло, мравчена киселина, амоняк и хлороформ.

Камфоровите мехлеми се прилагат твърде често и  във ветеринарната медицина при разтегляне на сухожилията и навяхвания.