32-годишен шуменец се самоуби със законната си ловна пушка заради самота. 28-годишна жена скочи от кооперация в Бургас, след като 7-годишния й син, страдащ от детска церебрална парализа и тумор в мозъка почина. Тези и други събития от последните дни ни накараха да потърсим доц. Маргарита Бакрачева, консултант на „Здравница” за разговор за живота и смъртта.

- Доц.Бакрачева, смъртта не може да бъде изход на нито една житейска ситуация, тогава?
- Суицидният акт с летален край е  много сложен въпрос, който е следствие на продължителен процес на обмисляне и постепенно засилване на отказа човек да приеме действителността и да се бори с нея. Това няма общо с опитите за самоубийство, които целят да привлекат внимание или са израз на своеобразно „наказание” на някого. Реалното слагане на край на живота не трябва в никакъв случай да се осъжда, а по-скоро да се опитаме да помислим какво би могло да го предотврати.

- Но то не е решение на нито един житейски проблем?
- Да, така е, защото проблемът остава. Просто човек отказва да продължи да се бори с него. За съжаление, повечето проблеми, с които се сблъскваме, не са под нашия контрол и често решението, което ни е възможно, е само да приемем фактите и да се опитаме да се адаптираме към тях.

- Какви послания да отправяме непрекъснато на обществото, за да не се случват толкова често такива трагедии?
- Житейските ситуации са индивидуални. Общото послание може да бъде само, че както не можем да предвидим лошите събития, така не трябва да се отказваме да вярваме, че животът може да ни донесе и хубави изненади или промяна. Загубата на вяра и надежда отключва мислите за самоубийство. Примерите за оказване на помощ или хора, които са преодолели сериозни житейски ситуации, може да вдъхне надежда.

- Лесно е да говорим и да се дават съвети, но има ли кой да чуе?
- Смъртта и липсата на средства са най-трудни за приемане и адаптиране ситуации. В такива моменти хората се спасяват в намирането на смисъл да продължат. В намирането на отговор на въпроса  „Защо да продължа?”.

- Но солидарността в обществото не е достатъчна, не стига топлина за всички?
- Българското общество е съхранило грижата и помощта за човек в беда. За съжаление,  нуждите са прекалено много, а хората имат достатъчно собствени проблеми. Въпреки това  продължаваме да бъдем свидетели на протегнати ръце и оказвана помощ, не само материална, но и емоционална.  Добре е хората да не се притесняват да потърсят  подкрепа. Все повече хора търсят  религията. Религията обаче е различна от вярата, която за да възникне и да се подхранва, изисква  по-разбираем подход и активност.

- Какви са резервните, спасителните клапани в живота?
-  Приемането на неизвестността, на факта, че един ден всички ще умрем, е нещо стресиращо всекиго. Спасението е в намирането на индивидуална формула. На глобално ниво – по отношение на общата неяснота и въпрос къде е смисълът,  което е възможно единствено чрез осмисляне на ежедневните ни действия, които ни карат да се чувстваме живи тук и сега. Да отчитаме всичко, което правим и да  намираме смисъл в него, за да не изгубим желанието си и мотивацията си.