Отърсването от един страх не трябва да се съпровожда със заменяне с друг. Основният въпрос е какво правим с пространството, освободено от фобията, коментира психоложката на „Здравница” доц. Маргарита Бакрачева.

- Доц.Бакрачева, какъв е произходът на фобиите? Едни ги е страх от височини, други -от паяци, трето- от пътуване с асансьори и от тесни пространства,.четвърти - от змии..
- Всяка фобия представлява сама по себе си ирационален страх, който в силната си форма  придобива такава сила, че може да попречи на нормалното ежедневно функциониране.  В леките си варианти, когато  не обсебват всички мисли, са по-скоро преходни състояния и отшумяват от само себе си. Самият факт, че са ирационални говори, че източникът на фобиите не е нужно да е реално събитие или случка. Може да е свързано със страх от непознато, нещо видяно (при децата) или  спад в собственото самочувствие. Страхът от тесни пространства напр.е толкова широко разпространен в „нормалната” си форма – на чувство на дискомфорт и се приема като нещо напълно естествено.

- Медицината казва, че има 400 вида фобии, то тогава май няма човек, който от нещо да не го е страх, така ли е?
- Всичко зависи от степента. Ако става въпрос за чувство на дискомфорт, което не препятства  или спира действието и не насочва цялото поведение на човек в определена посока – на избягване напр. -  не е  страшно и може да се изчака.  Проблем съществува когато всички мисли и действия се подчиняват на фобията –  човек не може да излезе от дома или да докосне нещо, ако не измие ръцете си 20 пъти преди това. В такива случаи е добре  да се потърси консултация със специалист.

- Как да подходим, ако трябва да се преборим със своите страхове или някои член на семейството, приятел се измъчва така?
- Да кажем – на себе си или на близките, че това е нормално, обичайно за стреса и динамиката на света, в които живеем, че не означава, че човекът е мръднал и може лесно да се преодолее.

- Коя е най-добрата терапия за справяне с фобиите?
- Консултациите са насочени първоначално към установяване на вида и тежестта на фобията и на личностовите особености. Това в съвкупност обуславя какъв ще е  подхода  на работа – по-когнитивен, рационален, по-емоционален или основно поведенчески. Във всички случаи се използват техники, които комбинират и мислите, и чувствата, като се  изразяват под формата на нови действия и поведение.

- Има ли нелечими фобии?
- Не. Има  случаи, които изискват по-дълги интервенции, когато човек е наистина готов да се раздели с фобията си, а не да я замени с друга. Това може да се случи напр. при липса на модел за себеутвърждаване и намиране на място в света, като фобията изпълнява функцията на защитна маска, която е по-лесна, отколкото човек да се изправи пред реалния проблем.

- Колко време може да отнеме справянето с проблема?
- Ако фобията ескалира, нещата не търпят отлагане. За разлика от липсата на критичност, характерна за повечето психични заболявания, „собствениците” на фобиите си дават сметка за тях и решават кога вече не желаят да ги отглеждат повече. При добра връзка и доверие между специалистът и пациентът,който е и достатъчно мотивиран, добрата новина е, че и няколко срещи са напълно достатъчни, за да се реши проблема.

- Дайте съвети…
- Има един много важен момент, който хората е добре да знаят при срещата с фобиите – без значение дали се отнася за тях самите, за близки или познати.  Работата не свършва с изкореняването на фобията. Ако човек не разполага с достатъчен вътрешен баланс, посока и цели, много лесно страхът от паяци може да се замени  със страх от мишки или чудовища. Основният въпрос е какво правим с  пространството, освободено от фобията.

- В списъка има и някои „занимателни” страхове-  напр. страх от женитба и обвързване .  Това наистина ли е фобия или просто удобно извинение?
- Подходящ съвет за учениците е да развият графофобия - от писане, което ще им спести и извини липсата на ученолюбивост… за известно време. Страдащите от  хидрофобия (в частта на пиене на вода) пък могат да получат преференциални карти за отстъпка за баровете.( шега, разбира се ).