За неспокойствието без повод, за продължителното сутрешно мрачно настроение и усещането  за нещо лошо", разговаряме с психоложката на "Здравница" доц. Маргарита Бакрачева.  

- Доц. Бакрачева, какво да направим, ако се чувстваме напрегнати, „ в дупка”, казано също и така: „нещо ни стяга шапката”?
- Отговорът е в самия въпрос – наистина да си дадем сметка и да си признаем, че нещо не е наред и трябва да действаме. Именно този момент често се губи и се пропуска, когато човек се чувства потиснат или некомфортно. И без  да  иска, сам задълбочава емоционалното си състояние.  Когато  проблемът бъде поставен открито, действията могат да са различни, най-общо в две посоки – по-пасивната позиция на търсене на помощ или твърдото решение за вземане на нещата под контрол със собствени сили и средства. И двата варианта, разбира се, са преплетени – търсенето на  помощ е своеобразна активност, а самостоятелното справяне пък често е свързано с външна помощ и подкрепа.

- Смущаващо ли е, ако още от сутринта се сдобием с подобно настроение?
- Един  от основните въпроси, които терапевти и психиатри задават е точно този - с какво настроение се събужда сутрин човек. Нормално е в рамките на деня напрежението, стресът и проблемите да дебалансират и извадят от релси всекиго. Ако обаче още от сутринта  настроените е минорно, няма желание за  живот и усмивка, това е показателно, че нещо не е наред и трябва да се промени.

- Колко бързо трябва да отшуми „нормалното”, естественото” притеснение?
- Няма универсална рамка, хората са различни и като темперамент, а самите ситуации и проблеми изискват различни ресурси. Притеснително  е, когато в продължение на месец няма подобрение, промяна и не се връща  тръпката към живота или поне интереса в някоя област.

Добрата новина е, че всяко действие оказва своя ефект. Лошата новина е, че  най-бързите и ефективните стратегии и техники са тези, които са индивидуално генерирани. Част от хората предпочитат емоционално фокусирани стратегии, пасивни или активни, други пък са насочени към рационални  пасивни или активни стратегии. Ако напр., някой е пасивно емоционално ориентиран, за него най-полезно би било изслушването, подкрепата и грижата от близък човек. За  активен рационален тип  залавянето с работа или задача е успешната тактика.

- Какво да направим, ако не се получава?
- На първо място, не  е добре да се самообвиняваме или да мислим, че не се справяме. Добре е да потърсим подкрепа и съвет от близки и специалисти. Това не означава, че човек се предава, напротив, показва достатъчно  самоосъзнаване, както и решимост за промяна и справяне с възникнал проблем.

Колко често , ако се случва означава, че нещо в нас се е „прецакало”? Кой е  най-сигурният индикатор, че е нещо по-сериозно?
Има хора, които са по-песимистично настроени, други, които са принципно  настроени да се усмихват по-рядко.  Индикаторът затова е добре да бъде субективен – кога се случва промяната в собствения ритъм на живот и модел, който човек познава за себе си или с който го познават близките и приятелите. Често се налага   „решението” да дойде отвън, а сигналът е именно  забележима промяна в поведението, емоционалното състояние и готовността за комуникация, срещи, а и работа.

- Дай съвети за прогонване на тревожността...
Тревожността обикновено е ирационална, т.е. предизвикано вътрешно състояние, за което няма реална причина. Обикновено  е породено от несъзнавани или потиснати мисли и емоции, страх от очакване, а може и просто да  е следствие на стреса и напрежението, трупани в ежедневието. Когато осъзнаем, че се чувстваме напрегнати, тревожни, а няма конкретен повод, към който да отнесем това,  значи става въпрос за чисто вътрешни състояния.

В такъв момент е  добре  да се насочим основно към  нещата, които ни карат да се почувстваме  пълноценни или да се усмихнем.  Кои са действията, които помагат? Среща с приятели?  Разместване на мебелите в дома?  Смяна на прическата? Възможностите са безкрайни, като е добре човек да се насочи към действие, което има видим резултат, за да  материализира по този начин  вътрешното усещане и увереност,  че контролира живота си.  Засаждането на цвете, подреждането на пъзел…

- Какво е по-особеното за тревожността при децата и как да постъпим тогава?
- Детската психика  функционира по  различен начин – по-директен като отговор, но значително по-фантазен.  Затова евентуална промяна в поведението на детето изисква повишено внимание, отнасяне към неговия модел, сравняване  с останалите деца, с които общува и  ситуациите от ежедневието на детето, проследяване и търсене на обратна връзка от други възрастни, с които общува (в детската градина, в училище). Добре е и консултиране със специалист, ако родителите забележат тревожни симптоми, които продължават във времето.