27 юли е посветен на св. великомъченик Пантелеймон, живял през ІІІ в. в Никомидия, по време на управлението на император Максимиян. При раждането му той бил наречен Пантолеон, което значи "Лъв във всичко".През целия си живот светецът се грижел за бедните, лекувал болните и правел чудеса. Заради вярата си в Христа той бил подложен на жестоки мъчения – горен с огън, хвърлян на дивите зверове, търкалян в бъчви с пирони отвътре, но винаги ставало чудо и той оставал жив. Накрая войниците на императора го посекли с меч през 305 г. От тялото му вместо кръв потекло мляко, а дървото, за което бил вързан, се разлистило и дало плод.

На иконите Св. Пантелеймон е изобразяван като юноша, облечен като други светци-целители - със син хитон, златни наръкавници и керемидов плащ. На лявото му рамо - тясна бяла лента, подобна на дяконски орар, в дясната му ръка - мъченически кръст, а в лявата - кутия с лекарства, която по формата си напомня на реликварий. 

Св. Панталеймон бил син на сенатор, учил при знаменития лекар Ефросин. След като приел християнско кръщение, получил дара на лечителството и чудотворството и станал известен лекар.

Господ в милостта Си утвърдил неговата вяра чрез едно чудно събитие. Веднъж, като се връщал от учителя си, Пантелеймон видял на пътя мъртво дете ухапано от змия. Първото му движение било уплаха, понеже живата ехидна лежала близо до детето. Но после, като си спомнил думите на стареца за Божията благодат и могъщество, той се обърнал с молитва към Господ Иисус Христос, като призовал Неговото свето име и всесилна помощ. И изведнъж детето се събудило като че ли от дълбок сън, а ехидната умряла.

Пантелеймон повярвал с цялата си душа. Радвайки се и благодарейки на Господа, той побързал да отиде при Ермолай, разказал му за случилото се и поискал да бъде кръстен от него.

Като станал християнин, Пантелеймон молил Бога, щото и баща му да разбере истината, понеже много обичал баща си и му било мъчно, че той е още езичник. Евтрогий, като го слушал, започнал да се колебае. Накрай милосърдния Господ и него просветлил със Своята благодат. 

Българите приемат, че денят е много подходящ за тръгване на път, за пътуване и оттам вероятно е дошъл израза „Пантелей пътник”. Вярва се, че на този ден прелетните птички се събират на ята и се приготвят за дълъг път до топлите страни. Наричат празника още „Панталей”, „Паталей”, „Църна Паталея”, „Воден Панталей”. Навсякъде той се счита за „тежък”, „лош”, „хаталия” и се почита „за патило”, „за лихо”, т. е. за лошо.

Много характерно за народния култ към св. Панталей е представата за него, като за по-малък брат на св. Илия и покровител на летните бури, стихии, пороища и наводнения. Оттук е едно от наименованията му - „Воден Панталей”. Жените месят и раздават обредни пити в чест на светеца и го молят да ги предпази от наводнения и бури.

В съответствие с агиографската характеристика на св. Пантелеймон като лечител към манастирите, носещи неговото име в Охрид и Преслав, през ІХ в. били създадени медицински школи и лечебници.

В Светогорския руски манастир "Св. Пантелеймон" се пазят част от мощите на св. Пантелеймон.