Тотален срив в осиновяванията и в същото време бум на дадените за отглеждане от приемни семейства деца отчита Агенцията за социално подпомагане през миналата година, пише „24 часа”.

За цялата 2014 г. в страната са осиновени само 672 деца. Толкова малко осиновявания не е имало от 2006 г. насам, когато децата са били 634. В същото време два пъти повече хлапета, вписани в регистрите за осиновяване, са били дадени на приемни родители.

Според отчета на АСП за миналата година в приемни семейства са били настанени 1279 деца. Това е нарастване 10 пъти от 2009 г., когато за първи път вписани за осиновяване сирачета започнаха да се дават за временно отглеждане на т.нар. платени родители. Само през миналата година са утвърдени още 492 такива двойки, с което общият брой на приемните семейства е станал 2257.

Сривът в осиновяванията е довел и почти до изравняване на децата, намерили ново семейство в страната, и тези, които са били осиновени в чужбина. Броят на сираците, осиновени зад граница през 2014 г., е бил 472 - само с 200 по-малко от тези в България.

В предни години децата, осиновявани у нас, са били около два пъти повече от тези зад граница, показва сравнение между данните на Агенцията за социално подпомагане и тези на Министерството на правосъдието, което издава разрешения за международните осиновявания.

Няколко са причините за намалелите осиновявания, твърдят неправителствени организации, които следят сектора. Първата била промените в Кодекса за социално осигуряване, които дадоха по-голям отпуск по майчинство за осиновителите на деца от 2 до 5 години в сравнение с осиновителите на бебета. Получило се така, че осиновителката на бебе не може да ползва пълните 2 г. майчинство.

Освен това държавата стимулирала приемните семейства за сметка на осиновяването, тъй като за тази услуга се отделят бюджетни средства, има финансиране и по европроекти. Според активистите много от приемните родители ползвали включването си в услугата и като бърз път към осиновяване.

В АСП няма данни кои хора от регистъра на приемните родители са и в този на кандидат-осиновителите, коментираха от агенцията. Уточниха обаче, че ако приемно семейство гледа едно дете повече от година, има право да го осинови.

Приемната грижа и осиновяването са различни мерки и не е редно да се противопоставят, коментираха още от Агенцията за социално подпомагане. Там прилагали индивидуален подход към каква мярка да бъде насочено отделното дете.

Приемната грижа е етап от подготовката на едно дете да бъде осиновено, казват още от агенцията. А промените в КСО за майчинството на осиновителите не били основен мотив за кандидатите да вземат сираче в семейството си.
Българските кандидат-осиновители поставят много предварителни условия за детето, което биха осиновили, и това забавя процеса, коментираха от Агенцията за социално подпомагане.

Като правило българските семейства, които искат да осиновят дете, изявяват предпочитания то да е на ниска възраст, по възможност бебе. Освен това трябвало да е с български произход. Ако все пак било от смесен, “да няма типично изразени черти, характерни за ромския етнос”. Допълнително българите не желаят да осиновяват деца със здравни проблеми.

В приемно семейство детето може да има контакт с биологичните си родители
През последните години бяха предприети действия за популяризиране на услугата приемна грижа, отчете шефката на Агенцията за закрила на децата Ева Жечева. Тя уточни, че преобладаващата част от утвърдените приемни семейства били професионални.

Тя обясни, че се предпочитат приемни семейства, защото в част от случаите децата, настанявани в такива, поддържат контакти със своите биологични родители. Целта е през този период, през който детето е настанено в приемно семейство, да се работи интензивно с родните му майка и баща за повишаване на родителския им капацитет и за връщането на детето в семейството му, обясни Жечева.

Произходът е нормалният източник на отношенията между деца и родители, но подобни отношения могат да възникнат и по юридически път посредством осиновяването.

Осиновяването в чужбина може да се счита като алтернативно средство за грижа за децата без семейства и трябва да се предприема само в краен случай, смятат от агенцията. Тук се отчита, че е желателно на детето да се подсигури приемственост при отглеждането в езикова, културна, религиозна, етническа среда.

Не на последно място, от особена важност е правото на детето да познава своите родители и запазването на връзката му с неговия родословен корен. Биологичното семейство е най-добрата среда за развитие на подрастващите.
На детето трябва да се предлага алтернативно семейство само в изключителни и оправдани случаи, смята Жечева.

Вписването на деца в регистрите за осиновяване става само при строго определени условия и предпоставки, предвидени в Семейния кодекс.