Свещицата (Oenothera biennis) е  растение, пренесено в началото на 17-и в. от Северна Америка в Европа, което  има различно време на цъфтене за разлика от многобройните си роднини. Наричат я още вечерна иглика, вечерна роза заради нежното й ухание в нощта. И както името й подсказва, тя отваря своите прекрасни жълти цветчета в тъмната половина на денонощието. Те отделят много фин и парфюмоподобен аромат, който е най-силен в часовете, когато цветето се е разлистило, обяснява австрийският билкар-свещеник Бенедикт на своя блог blog.kräuterpfarrer.at. Мирисът привлича като магнит множество нощни пеперуди, които така опрашват билката.

Коренът на свещицата се използва като вкусно допълнение към традиционните зеленчуци.

За лечебните й свойства свидетелствата една поговорка в  немско говорящото пространство, която гласи, че 1 фунт( 453 гр) от билката дава повече сила от 1 фунт говеждо месо.

Има както едногодишни, така и двугодишни култури от вечерна иглика. През май можете да вземете корена, като отстраните листата( използват се за салата). Измивате старателно корена на течаща вода и остъргвате външната му кожица. Слагате го да се вари цял в подсолена вода, след което нарязвате на шайби и овкусявате с оцет и олио.

Междувпрочем, още американските индианци използвали билката (листа и корени) за храна.

 Особено популярно днес е маслото от вечерна иглика. То се прилага при невродермит, екземи, астма, сенна хрема, високо кръвно, а също при мигрена, други видове главоболие и ревматизъм. Маслото от вечерна иглика е подходящо и при менструални проблеми, а също и в периода на менопаузата, за облекчаване на симптомите.

Друго приложение е за грижа за домашните любимци, напр. при загуба на коса и дразнене на кожата.

Маслото от вечерна иглика съдържа големи количества линолова киселина, която в човешкото тяло се превръща в гама-линоленова.

В козметиката свещицата е много подходяща дрога за грижа за кожата, особено за суха, чувствителна кожа, а също и при сърбежи.

Кои лечебни растения у нас са познати под името свещица?

У нас се срещат 4 вида: блестяща свещица (Filago lutescenes), обикновена свещица ((Filago vulgaris), германска свещица ((Filago germanica) и полска свещица (Filago arvenis).

Тя е растение от сем. Сложноцветни  с изправено или в основата приповдигащо се стъбло, с гъсти власинки, в горната си част разклонено. Цъфти през юли-септември.

Отвара от блестяща свещица се пие за пречистване на кръвта, при сърдечно-съдови проблеми и хемороиди ( маясъл). При хемороиди сварената билка се налага върху болното място. Каша от сварената дрога се налага топла и при болки в краката.

С настройки от прясната билка в зехтин се налагат рани и циреи.

Отвара от полска свещица се пие при кашлица и маясъл. При главоболие болната глава се налага със сварена и прецедена билка, съветва известният наш билкар Васил Канисков.